КТБ Топ 100 – Къде са парите?

Корпоративна търговска банка вече е част от историята. Банката е в несъстоятелност, без какъвто и да е шанс да бъде възстановена. Последствията от нея и от дългогодишния й модел на експанзия обаче са живи. Близо две години след затварянето на КТБ, корпоративният пейзаж в България е осеян с труповете на кредитополучателите й. Това в голямата си част са дружества без собствена дейност, през които милиони левове са насочени в различни посоки – най-вече за придобиване на активи и за покриване на лихви и задължения по вече отпуснати кредити. Голямата част от тях след затварянето на КТБ закономерно бързо стават необслужвани, много бързо са прехвърлени на подставени лица, не малка част вече са в различна фаза на несъстоятелност или със задействани принудителни продажби на активи.

Колосалната концентрация в кредитния портфейл на банката (едва около 150 най-големи клиента формират 99% от всички отпуснати заеми) дава възможност да се изследва какво се случва с останките на КТБ. Кои дружества умират и за кои активи зад тях се водят борби за овладяване.

КТБ топ 100 е проект, който се опитва да очертае именно това – измеренията на дупките в портфейла на банката, които продължават да зеят след фалита й.

Целта е да изградим профили на 100-те най-големи кредитополучателя на банката към датата на затварянето й. Сумарно те съответстват на 4.85 млрд. лв. задължения или около 90% от отпуснатите кредити от КТБ. За да стане по-ясно колко голяма е тази сума, трябва само да я сравним с бюджета на България за образование или здравеопазване. И в двата случая задълженията към КТБ са по-големи от парите, които държавата дава за училища и болници.

За всяко едно от 100-те най-големи дружества, получили кредит от фалиралата КТБ, ще се опитаме да отговорим на въпросите с каква цел е създадено, какви пари са минавали през него и докъде са стигнали. А също така и кой го е контролирал преди и след трусовете, довели до краха на КТБ. Проверяваме кои от тези кредитополучатели са погасявали задълженията си с парични вноски или пък с изкупени депозити и направени прихващания и доколко тези сделки са атакувани или има шанс да се разпаднат.

Този проект, за разлика от КТБ, е доста жив. Много от тези 100 компании са с висящи дела из цялата страна и всяка седмица картината се променя с нови обстоятелства. Много от тях са постоянен обект на интерес от различни държавни институции като НАП и КОНПИ, които налагат запори или с други действия се опитват да си подсигурят претендирaни вземания. А някои са обект и на частни интереси при опитите да се овладее някое поредно парче от някогашната империя на Василев и Пеевски.

Затова и целта е профилите също да се поддържат максимално живи и в близките месеци да се попълват с допълнителна информация. Освен това целта е и да могат да се проследяват взаимовръзките между паяжините от компании, така че постепенно всеки профил да започне да води към други свързани компании, използвани при придобиването на същия актив.

Стартът е с първите десет кредитополучатели, като в следващите седмици регулярно ще се добавят нови. Тук са дружества, използвани да се финансира новата печатница за медиите на Делян Пеевски, придобиването и инвестициите в Сръбската фабрика за стъкло, покупката на “Петрол”, както и кредити за дружества, за които има данни, че са служели за разпределение по различни направления – включително и за увеличения на капитала на самата КТБ.

Така събраната информация има потенциал да даде донякъде и представа какви шансове има в КТБ, а оттам и във Фонда за гарантиране на влоговете да се върнат суми, които да покрият поне частично изплатените от него 3.6 млрд. лв.