Ако се гледат просто числата, то годините между 2005 и 2009, когато на власт е Тройната коалиция, не са кой знае какво по отношение на банката. Да, тя става четири пъти по-голяма и достига 2 млрд. лв. активи, но това се случва на фона на бурен ръст в целия сектор. Освен това в годините при следващите правителства банката надува активите си до 4 млрд. По темп на ръст също не може да се отчете рекорд: от придобиването й от Цветан Василев през 2000 г. до края на управлението на НДСВ тя от джудже с 60 млн. лв. балансово число нараства 7 пъти.
В случая обаче числата подвеждат и периодът на Тройната коалиция реално е ключов за изграждането на “модела КТБ”.
През тези четири години банката от маргинален играч на пазара планомерно се превръща в незаобиколим фактор в редица сектори; случва се срастването й с политически кръгове; започва концентрация на парите на държавните дружества; и най-вече изгражда се тандемът Василев-Пеевски.
Партньорство на двамата води до овладяването на бизнеси с пари на банката и дава началото на някои от проектите, разцъфтели напълно в следващите години. В този много важен период групата започва и да изкупува медии, успява да канализира обществените поръчки.
Талантливият г-н Пеевски
Първите колаборации на КТБ със семейството на Пеевски започват още преди Тройната коалиция. Тогава финансирането на банката се появява в скандалните сделки в края на 2003 г. на спортния министър Васил Иванов-Лучано, чрез които заобиколно е приватизирана зала “Универсиада” от държавното дружество “Олимпика”. Негов директор по това време е майката на Пеевски – Ирена Кръстева, а купувачът се свърза с Пеевски, който по това време е учредител и активист на младежкото НДСВ. По-късно Васил Иванов-Лучано публично ще заяви, че той е “отгледал” Делян Пеевски.
След съставянето на кабинета на Сергей Станишев, Делян Пеевски се оказва зам.-министър на новосъздаденото министерство на бедствията и авариите, но от квотата на ДПС. И досега не е ясно какво е продиктувало политическия му завой, но той не е нетипичен. И със сигурност в управляваща коалиция, където той е опитвал две от трите партии, това му е давала добра мрежа от контакти.
Не е ясно и къде точно са първите пресечни точки на Василев и Пеевски. Едно от свързващите им звена е Максим Димов (който междувпрочем прави обратната трансформация в политическата си кариера и от депутат от ДПС отива в НДСВ). Той е съосновател с Цветан Василев на първта му финансова къща “Бромак” още през 1992 г. Според Осман Октай, бившата дясна ръка на пожизнения лидер на ДПС Ахмед Доган, именно Димов е лансирал Ирена Кръстева за шеф на спортния тотализатор, а Пеевски за следовател.
Ето как Цветан Василев в интервю за Люба Кулезич сам обяснява кой е създал Пеевски: “Нещата с Пеевски се развиваха в продължение на години. Много са бащите на Пеевски и аз имам своя дял в израстването му. Но освен мен, като се започне от Негово Величество, мине се през Доган, стигне се до Борисов, Цветанов. Този сплотен екип от бащици му дадоха възможност, а той се е възползвал по най-добрия начин.
Предполагам, че разполагат със сериозна база данни от компромати, с които на практика държат на подчинение тези, които им трябват”.
Така или иначе по време на Тройната коалиция вече не можем да говорим за епизодични съвместни сделки като тази за “Универсиада”, а за пълноправно партньорство Василев-Пеевски. За симбиоза между икономическо и политическо крило на една и съща група.
Държавният трамплин
Това, което в известна степен помага на КТБ да се разрасне в този период, както се разбра чак през 2009 г., са парите на държавните дружества, които се оказват чувствително концентрирани в нея. В края на Тройната коалиция 35% от свободните средства на най-големите фирми са вложени в банката. Това са 420 млн. лв., което представлява близо ¼ от всичките й депозити.
В отчетите на банката няма детайлни разбивки в какво точно се влагат новопривлечените средства и логично кредитният портфейл е таен. Доколкото КТБ оперира в рамките на българското законодателство, предвиждащо основно класическо търговско банкиране, все пак огромната част попада в графата кредити, както и при всяка друга банка. Едва години по-късно обаче ще излезнат наяве доказателства, че огромната част от тези кредити е насочена към свързани с Василев и Пеевски компании в нарушение на законовите ограничения. Към този момент степента, в която банката се използва за лични цели, може единствено да се предполага.
Няма официални данни и кога се е случил този преход на държавните пари към КТБ, но съдейки по еволюцията на финансовите й показатели вероятно в голямата й част процесът е реализиран в средата на управлението на Станишев през 2007 г. Ето какво споделя финсовият министър в първото правителство на Бойко Борисов – Симеон Дянков: “Когато през пролетта на 2010 г. дойде откритото писмо на издателите и проверихме къде се държат парите на държавните дружества, направихме анализ и видяхме, че над 50% от тях са в КТБ. За мен излезе въпросът кога това е станало. Анализът ни показа, че енергийните пари са били в банката още през 2005-2006 г. Парите на оръжейните фирми, все още в държавна собственост, са влезнали там горе-долу по същото време. Транспортът, който включва РВД, БДЖ, НКЖИ и тн, са влезли там доста по-късно и точно преди изборите 2009 г.”
Има няколко ключови събития, които е важно да се маркират от този период, който съвпада с растежа на банката по време на Тройната коалиция.
Първо, през април 2007 г. Пеевски изгубва зам.-министерския си пост насред корупционен скандал около тогава държавната “Булгартабак”. Директорът на компанията Христо Лачев обвинява Пеевски, че го е изнудвал да сключва договори с близки до него фирми за реклама и строителство, а зам.-министърът на икономиката тогава Корнелия Нинова заявява, че е имало натиск върху нея за сделки по източване на държавния резерв.
На второ място през 2007 г. КТБ успява да яхне еуфоричните настроения на фондовата борса и да реализира третото най-голямо първончално публично предлгане в България и досега. Банката успешно набира близо 60 млн. лв. и капиталът й се повишава на 145 млн. лв. Реално преди това дори и при желание в нея да се вложат повече държавни пари и те да се канализират в придобивки, това нямаше да е възможно, защото КТБ щеше да падне под регулаторните изисквания за капитал. Освен това и при относително малкия й капитал преди борсовия дебют (около 80 млн. лв.) и изискването експозицията към един клиент или свързани клиенти да е не повече от 25% от него, това правеше трудна реализацията на мащабни приватизационни сделки и придобивки.
Не на последно място и през 2007 г. се сменя подуправителя на БНБ отговарящ за банков надзор. На мястото на Емилия Миланова постът се заема от Румен Симеонов, а централната банка напуска и главният директор “Банков надзор” Петър Андронов. С новото ръководство започва траен период на затваряне на очите за практики в местните банки, подобни на тези в КТБ. В момента Румен Симеонов е обвинен в престъпление по служба във връзка с фалита на КТБ.
Парите на държавните дружества, особено и предвид информацията, че голяма част от тях са стояли на разплащателни сметки при ниски лихви, помагат на КТБ да расте. Не е известно каква е била ролята на Пеевски в осигуряването на този ресурс. Със сигурност обаче от целия скандал около “Булгартабак” той излиза по-силен, докато икономическият министър Румен Овчаров (под чиято шапка са най-големите държавни компании) подава оставка и е сменен с Петър Димитров. Със сигурност във втората половина на 2007 г. вече КТБ и Пеевски засилват сътрудничеството си, като започват медийните покупки на Ирена Кръстева.
Банка на властта
Въпреки че към този момент около КТБ се изгражда ореолът на “Банката на ДПС”, реално тандемът Василев-Пеевски има топли отношения с различни политически сили и има засилващо се влияние в цялата управляваща коалиция. Донякъде във втората половина на мандата на Тройната коалиция то се постига и чрез медийното влияние чрез медийте на Пеевски.
Най-ярък пример за това е опитът за сделка между тогавашния финансов министър Пламен Орешарски и Ирена Кръстева. Предвиждаше се придобитата от Кръстева компания “Обединени български вестници” да вземе контрола на четири сгради на НАП в центъра на София, срещу което да дострои нова сграда за приходната администрация. Сделката се разпадна в последните дни на Тройната коалиция под публичен натиск и след отказа на министрите на НДСВ да го подкрепят. По това време в борда на ОБВ е и Цветан Василев.
В самия край на управлението бяха взети и ключови решения за предстоящата цифровизация на телевизионния ефир, които реално изгониха чуждите стратегически инвеститори и в последствие доведоха до контрола над два от трите мултиплекса от КТБ и Василев.
Симпатиите на властта не могат да се измерят през приватизационни сделки, но причината е, че при управляващата БСП такива почти нямаше. Извън това обаче, при подготвяния нереализиран пореден опит за продажба на “Булгартабак”, вече се говореше за апетити от Пеевски.
Ако трябва да се обобщи, през 2005-2009 г. КТБ все още не е направила знаковите си придобивки, но получава сериозен тласък и ресурс, който да й даде възможност за експанзия насред започналата световна криза. Ако банката започва периода като една от средните на пазара, в края му е в топ 10. Заредена е с капитал и ресурс и единствено трябва да спечели и благоволението на новите управляващи. А това не се оказва трудно.
Държавата КТБ