Темата за свръхконцентрацията на средствата на държавните дружества в КТБ се появи в публичното пространство през 2009 г. Тя беше потвърдена с официални данни през следващите години и се издигна до център на обществения дневен ред след края на кабинета “Борисов 1”, когато първото служебно правителство, сформирано от президента Росен Плевнелиев, получи като основна задача да направи правила за разбиването й. Нейният генезис обаче остава сравнително забулен някъде в годините на управлението на Тройната коалиция и дори преди нея.

От самото начало

В отчетите на самата банка (стр. 26) се вижда, че още към края на 2002 г. тя е привлякла 59 млн. лв. депозити от държавни компании от общо 101 млн. лв. депозити на граждани и на институции, различни от кредитни.

Това се равнява на 38% от активите й и 51% от привлечените средства. През 2003 г. сумата нараства до 122 млн. лв., а съотношенията се запазват в тези порядъци. Сумата ежегодно расте и през 2004 г. достига 172 млн. лв. депозити от държавни компании от общо 307 млн. лв, а през 2005 г. – 191 млн. лв. от 453 млн. лв. общо (стр. 36 от файла).

Това показва, че банката разчита и на държавни средства още от самото влизане на Цветан Василев в собствеността и ръководството й, още по време на управлението на НДСВ и ДПС. Кога точно кои държавни дружества първи започват да работят с КТБ и как мениджърите им са взели това решение, предстои да се изясни. Данни за това в официалните източници, каквито са отчетите на фирмите, липсват.

Вероятно в първите години това са някои от държавните енергийни монополи. Банката още тогава започва да навлиза в сектора, като според източници основната ракета-носител, осигурила връзките на Василев в бранша, е бил Богомил Манчев.

На този етап сумите, макар и големи за размера на КТБ, са сравнително скромни и не се набиват на очи. По всяка вероятност поне в началото депозитите са само на отделни компании и не са целият им свободен ресурс. Няма данни какъв дял е това от средствата на държавните дружества в банките.

Предстои да потърсим тази информация от отговорните институции и компании по Закона за достъп до информация.

Големият скок

Като пикови години за концентрацията се оформят 2007-2008 г., когато освен сумите от държавните дружества се прибавя и директен депозит от бюджета. Така сумарно инжекцията 2007 г. достига близо 650 млн. лв. (стр. 52), а през 2008 г. – почти 800 млн. лв. (стр. 47).

Затова има няколко фактора. На първо място, това са пикови години и за българската икономика като цяло. Съответно държавните компании просто разполагат с повече средства от преди, дори и след като разпределят 50% дивидент на държавата.

На второ място, вероятно вече формиралият се тандем Василев-Пеевски има по-голяма лобистка власт. Самият факт, че към края на кабинета “Станишев” 35% от свободните средства на големите държавни фирми в различни сектори са концентрирани в КТБ, говори по-скоро за централно спуснато разпореждане, отколкото за изолирани мениджърски решения.

На трето място, дори в тогавшните управляващи да е имало гласове, повдигащи въпроси за конфлики и рискове от подобна концентрация, те лесно е можело да бъдат заглушени и с мотиви като нуждата да се подкрепят банките с местни собственици и без гръб на централи зад себе си. Към края на управлението на Тройната коалиция следващите по ред банки-фаворити на държавните мениджъри са в същата графа – Инвестбанк и ЦКБ. А ПИБ получи тайна ликвидна подкрепа от бюджета, така че по всичко личи, че около началото на световната финансова криза правителството е искало да подпомогне местните банки с всякакви средства.

Последна не по важност причина е и смяната на караула в БНБ. През 2007 г. изтича мандатът на подуправителя с ресор банков надзор Емилия Миланова и на нейно място е избран Румен Симеонов. Взаимоотношенията на Миланова с КТБ, поне в първите години след придобиването й от Цветан Василев чрез десет офшорни компании без да се иска одобрение от БНБ, са доста изострени. В следващите години, след като той изсветлява участието си, сблъсъците намаляват, а след затврянето на КТБ Миланова се оказа с депозит над гарантирания лимит в банката и отявлен защитник на спасяването й. Така че явно в някакъв момент отношенията са се променили.

Все пак, като цяло, в банковия сектор се приема, че надзорът до 2007 г. е бил доста по-затегнат. Според източници още към този момент в регулатора са били напълно наясно не само с концентрацията на парите на държавата, а и с големите експозиции към свързани лица.

Повдигането на завесата

Въпреки тези дългогодишни тенденции, темата излиза на дневен ред чак през 2009 г. след идването на власт на ГЕРБ със заявка за прозрачност на управлението на публичните средства. Първата публикация по темата е на “Капитал” от ноември 2009 г., като се позовава на неофициални данни към средата на август, с които разполага. 

Те показват за пръв път не просто сумата, но и кои дружества по колко пари държат в КТБ. За пръв път се очертават и основните проблеми – пазарът се изкривява, като една банка получава дългосрочен и по-евтин ресурс, тъй като голяма част от средствата стоят на разплащателни сметки. Това дава възможност на КТБ да понижи средната си цена на финансиране и да расте агресивно, като привлича депозити на граждани и частни фирми. 

В отговор правителството заявява, че планира да въведе правила за избора на банки от държавните дружества още тогава. Последват открити медийни престрелки от вече изграждащата се медийна империя на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева.

В началото на 2010 г. главните редактори на 11 вестника отправят искане до финансовия министър Симеон Дянков по Закона за достъп до обществена информация и получават справка за депозитите на държавните дружества. Тя показва, че към края на 2009 г., както и към март 2010 г., сумата в КТБ е намаляла, но концентрацията се е увеличила и вече по сметки в банката са близо половината от парите на държавните дружества. Потвърждава се и че голямата част от тях стоят на разплащателни сметки при ниски лихви.

Въпреки декларираната твърдост на Дянков за изготвяне на правила, които да предотвратят такава концентрация, неговият устрем беше блокиран от управляващите и успя да произведе единствено незадължителни насоки към държавните мениджъри. Те бяха приети през лятото на 2010 г., но по същество нищо не промениха.

След това и данните за движението на концентрацията изчезнаха, като на нови запитвания финансовото министерство обяснявше, че не събира такива данни и препращаше да се търси информация от всяко министерство-принципал, а те често пък насочваха към самите дружества. Вестник “Сега” успява да получи такава справка от икономическото министерство към октомври 2010 г., която показва увеличаваща се концентрация. В края на 2011 г. и вече несъществуващия сайт livebiz.bg получава аналогична справка към ноември 2011 г., които са и последните официални данни до края на управлението на ГЕРБ.

През следващите години темата се разгаряше периодично около медийната война между Василев/Пеевски (“Телеграф” и TV7) и Донев/Павлов (“Труд” и “24 часа”). По това време дори има и сигнал до Европейската комисия за евентуална нерегламентирана държавна помощ чрез концентрацията в КТБ. Това, както и епизодично подновяваните заявки от Дянков за реални правила, не променя нищо. Междувременно и КТБ все по-агресивно расте и привлича депозити на граждани и частни фирми с лихви с няколко процентни пункта над средните на пазара. Така и постепенно важността на държавните средства, и делът им в активите й намалява.

Закъснелите правила

До окончателно разтрогване на модела на държавно генериран растеж се стига при служебното правителство на Марин Райков през пролетта на 2013 г. То приема правила, които задължават държавните компании да изберат обслужващи институции с конкурс, да държат по не повече от 25% от средствата си в една банка и на всяко тримесечие да подават в министерството, към което са, данни, ако са нарушили лимита, с обосновка защо и обяснение как ще се коригира свръхконцентрацията. Предвидени са и възможности за санкциониране на директори на компании, нарушаващи правилата.

Макар и със скърцане, забавяне и протакване, те дадоха ефект и към края на 2013 г., повечето дружества или бяха избрали, или вече бяха в процедура по избор на банки, а нарушенията на лимитите бяха по-скоро изолирани.

Така правилата, за които имаше идеи още през 2009 г., се материализираха чак пет години по-късно. През това време КТБ, стъпвайки на трамплина на евтините държавни депозити, успя да порасне с 5 млрд. лв. и от около 2 млрд. лв. достигна над 7 млрд. лв преди краха си.
Все пак правилата може би са дали и положителен резултат. След затварянето на банката държавните дружества остават с под 250 млн. лв. блокирани в нея, като някои от тях участват в тегленията в последните дни преди затварянето й. Предвид че в пикови периоди, към които има данни, техните депозити достигат и над 800 млн. лв. може да се брои, че все пак наредбата е спасила държавни компании от доста по-внушителни загуби.