Пролетта на 2009-та е спорно време за медийния образ на Бойков Борисов. От една страна експресивният език на столичния градоначалник и безспорното му присъствие винаги са привличали вниманието на пресата, която дълго време изграждаше образа му на малко недодялан, но решителен политик, който работи със замах, знае как “се правят нещата” и “не му минават номера”.
През април 2009 г. обаче, Борисов се е засилил към изпълнителната власт, а политическото статукво е силно обезпокоено. Заедно с него и националната преса е малко объркана. От една страна влиянието на неформалния лидер на ГЕРБ е очевидно, рейтингът му – висок, а потенциалът да поеме властта – голям. А българските медии винаги са показвали афинитет към победителите и жестокост към похабената власт. Симпатията към столичния кмет по това време вече е видна в “Стандарт”, “24 часа” и донякъде в “Труд”.
За няколко други вестника обаче Борисов е враг номер едно. Това важи за изданията от пресгрупата на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски (депутат от ДПС) “Монитор”, ”Телеграф”, “Експрес” и седмичника “Политика”. Преди изборите тези медии сипят по адрес на Борисов открити обиди, унизителни сравнения и изопачават всяка негова стъпка. След европейските избори и последвалите месец след това парламентарни, същите тези медии преживяват катарзис и се подреждат до най-ревностните защитници на новия премиер Бойко Борисов.
Опорни точки
Единици печатни медии като “Дневник” и “Сега” виждат обективните слабости и пропуски в работата на Борисов като кмет на София и го критикуват заради тях.
Само един пример: “Дневник” е обезпокоен от факта, че ”Столичната община ще даде огромна сума за пореден план за организацията на движението в София. И пак без конкурс… Най-напред беше обявена обществена поръчка на цена от 400 хил. лв., но впоследствие и двамата явили се кандидати бяха отстранени, защото не отговаряли на условията. Месец по-късно и вече без условия същите са поканени за пряко договаряне и сума вече над 2,3 млн. лв.“
В същия ден проблемът на “Телеграф” е, че “Кметът агитира по болници в работно време”, а също така и че “Рибата в морето, Бойко слага тигана”: “Три месеца преди парламентарния вот, изходът от който не се наема да предвиди нито един социолог или политолог, формалният председател на генералската формация (Цветан Цветанов) цъфна в bTV и провъзгласи неформалния си лидер (Бойко Борисов) за премиер”. “Монитор” не остава по-назад: “Прегладнели за власт, хората на Бойко Борисов, които вече 3 години се облизват, надушвайки държавническите облаги, вече видяха руля на управлението в свои ръце! Рибата още в морето, а те сложиха тигана на печката. Всичко изглежда като сладък сън на гладна кокошка. Ала дали ще се сбъдне?” (“Гладен Цецо кабинет сънува”, 08.04.2009)
Еднаквите “опорни точки” – думи, фрази и твърдения, около които е организиран текстът или коментарът, както ще стане видимо и по-нататък, са често срещано явление в двата вестника. Дали са писани от един и същ човек, или един текст се модифицира от едното издание в другото, няма съществено значение. Изданията изграждат митологемите за „прегладнелия” и “облизаващ се” като куче за власт Борисов, за „халюциниращия” за власт Бойко, който не може да я достигне „ръсещият небивалици“ кмет на София, който се превръща в “шут”, защото софиянци му се подиграват и дори психично нестабилният Борисов, който вижда несъществуващи конспирации срещу себе си от страна на опонентите от БСП и ДПС.
Наборът от “оръжия” е добре познат още от ранните години на прехода: манипулации, спeкулации, хиперболизирани твърдения, изопачаване на факти, емоционални внушения, водещи към демонизация. За да действат тези инструменти обаче, все пак трябва да има слабо място, около което да е организирана атаката. През пролетта на 2009 г. актуалните уязвими места на Бойко Борисов са две: кризата със столичния боклук и неизяснените му докрай връзки със сръбския мафиот Сретен Йосич.
Именно към тях е насочено и медийното внимание във всичките му нюанси.
Кризата с боклука
Първите няколко залпа по адрес на столичния кмет са дадени през март 2009 г., когато общината отстрани тогавашния концесионер по чистотата “Новера”, след като компанията отказа да върши работата си и подписа нови договори с „Титан Чистота София”. Новите чистачи обаче в началото срещат трудности и по улиците известно време продължаваха да се виждат препълнени кофи за смет. Изданията на Ирена Кръстева умело използват временната криза с боклука като повод за кампания срещу Борисов. Едно от заглавията на първа страница на седмичника „Политика“ от 6 март 2009 е “Бог да пази София от кмета” (препечатан от сайта Afera.bg), а илюстрацията показва Борисов да играе футбол на фона на преливащи контейнери и бездомни кучета. В редакционен коментар той е наречен „пишман политик“, “№1 по празни обещания”. Темата е доразвита в няколко поредни броя, като заглавията вървят с колажи, показващи Борисов на фона на купчини с отпадъци.
От ситуацията се възползва и правителството: През април премиерът Станишев и кабинетът предлагат да бъде обявена криза, а със задействането на Закона за управление при кризи на практика се изземват част от функциите на столичния кмет, като не той, а държавата казва кой да чисти столицата. Това вбеси Борисов и сложи началото на ожесточена война между двете страни.
Събитията са обективно отразени и обяснени в броя от 9 април 2009 на в. „Сега“ – „Станишев и Борисов влязоха в бой за столичния боклук“. Вестникът не пропуска факта, че скандалът е изключително удобен предизборно за Станишев. „Ситуацията е далеч по-спокойна от началото на март, когато София не беше чистена 7 дни. Тогава кабинетът не се намеси, макар столицата наистина да бе заплашена с епидемия“, пише ежедневникът.
В подобен тон „Дневник“ също подлага на съменение благородните действия на правителството, въпреки че изданието като цяло не пести критики за грешките на кмета. „Предизборно Станишев иска да чисти вместо Борисов“, пише изданието на 9 април. И напомня, че въпреки апокалипсиса, обрисуван от кабинета, “протоколи от проверки на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, изпратени в Столична община, не установяват съществени нарушения в дейностите по сметосъбирането“.
“Криза в София заради боклука“ – разказва на следващия ден в обширен материал „Труд“. В него шестима журналисти са покрили сравнително коректно скандала, без да е пропуснато мнението и на двете страни, както и това на експертните институции.
В типичния си „народняшки“ стил в. „Стандарт“ пък сякаш се забавлява със скандала, кръщавайки материла си „Ну, погоди!“ със Сергей и Бойко“ (09.04.2009). Изданието цитира словестните престрелки между двамата (Борисов: „Станишев и Доган искат да върнат Вълка“ (собственикът на „Новера“ е небезизвестният бизнесмен Румен Гайтански-Вълка); Станишев: “Не ме интересуват зайци, вълци, тикви и всякакви зоологически жаргони”).
Съвсем различен е тонът в “Телеграф“. След като два дни по-рано вестникът пише в свой коментар: “Откак е станал кмет Борисов хленчи в хор с антуpaжа си, че иска да стане премиер. Как ли ще управлява държавата на фона на световната икономическа криза, след като вече четири години кара 2 млн. души да живеят в кочина?”, сега логично пречупва събитията през същата линия: „Общината скатала 60 млн. лв. от боклука”, информира вестникът. И прави свободна интерпретация на изказване на премиера Станишев, че “Столичната община годишно събира около 140 млн. лв. от такса “Смет”, а за почистването на София се изразходват едва 80 млн. лв.“.
Впрегнати са силите и на седмичника “Политика”: “Бойко – управителят на кочината” е едно от заглавията на първа страница на изданието. “Без да мисли за хората, градоначалникът отказа правителствената помощ за кризата”, пише там. ГЕРБ е наречен “кръжец”, изпозлвана е и добре познатата вече теза, че “кандидат-управленецът на държавата не може да се справи дори с един град” … “Вече 40 дни София е на прага на епидемия и е затънала до шия в отпадъци, от които глава надигат бездомните кучета и озверелите плъхове.“ След това тонът става още по-личен и обиден. “Наскоро, когато му припомниха прякора “Тиквата”, той много се засегна… Време е Борисов да каже защо му е излязло това име в младежките години. Не че хората нямат някои подозрения, ама е добре да им се казват нещата в прав текст. Както в Мечо Пух например. Там лирическият герой с голяма доза самокритика съобщава на Кристофър Робин: “Аз съм едно меченце с много малко ум”.
Черешката на тортата на боклучния сюжет слага „Монитор“ с коментара си „Цъфнал гербер на бала“ (14.04.2009), който няма нужда от стилистичен или семиотичен анализ, тъй като сам по себе си е достатъчно красноречив. “Поведението на столичния кмет Бойко Борисов вече е достойно за психоанализа. Изпаднал в тотална безизходица, той се разкъсва между спешно кърпене на увехналия си имидж и отчаяни опити да саботира почистването на София“, пише изданието. И продължава: „Падението на градоначалника стигна дотам вчера жално да се моли на премиера Станишев да отмени кризата с боклука. Да, ама не. Такава гавра на кмет срещу гражданите не помни нито една европейска столица. Затова е най-добре Бойко да си налегне парцалите и да спре да саботира почистването на София. Защото в противен случай ГЕРБ-ерът му ще разцъфти не в парламента, а върху скъсана бала на N-ското сметище.“
Мафиотски връзки
Заедно със сюжета с боклука, медиите се занимават активно и с другата фронтова линия, открита преизборно от БСП срещу столичния кмет – неизяснените му отношения с мафиота Сретен Йосич. Поводът са показания, които “балканският крал на кокаина” дава пред белградски съд – че в България бил закрилян от бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов. Това дава повод на БСП да изрази “изключителното си безпокойство от показанията на международния наркотрафикант и един от най-търсените в Европа хора от подземния свят Сретен Йосич, в които той твърди, че в България е бил под закрилата на Борисов”. В нарочно обръщение до медиите социалистите настояват компетентните български органи да извършат незабавна и задълбочена проверка по твърденията на Йосич. Борисов пък поиска МВР и ДАНС да дадат гласност на събитията около задържането на Йосич у нас, за да няма спекулации. В крайна сметка парламентът създаде анкетна комисия по случая, оглавявана от Христо Бисеров (ДПС).
В началото заглавията са сравнително семпли (10.04.2009), с някои нюанси на симпатия към една или друга страна в конфликта:
Стандарт: “Борисов моли ДАНС да каже какъв му е Йосич”
Експрес: “Проверка на връзката Йосич – Борисов”
Сега: “БСП иска проверка на миналото на Борисов”
Монитор: “Разследват Борисов дали закрилял Йосич”
След като Бисеров съобщава пред журналисти, че Борисов е призован да свидетелства по делото срещу Йосич в Белград, новината на 24.04.2009 г. е отразена като окончателна истина в „Монитор“, без изданието да е направило проверка на факта: „Призовават Бойко по делото “Йосич”, а в „24 часа“ липсва дори мнението на засегната страна Борисов: „Викали Борисов в Белград за свидетел срещу Йосич“.
„Дневник“, „Сега“ и „Труд“ са акуратни: „Бисеров „прати“ Борисов да свидетелства по делото „Йосич“ (Дневник, 24.04.2009). „ДПС се сблъска челно с Бойко Борисов по случая „Йосич” (Сега, 24.04.2009). „Бисеров: Викат Борисов в Белград заради Йосич“ е заглавието на „Труд“ (Труд, 24.04.2009). В отделно каре е публикувано мнението на „Генерала“: „Подозирам БСП и ДПС в атентат срещу мен”, казва Борисов.
Впоследствие органите в Белград потвърждават информацията, че Борисов е призован като свидетел по делото. „Борисов принудително в съда“, пише „Експрес“ (25.04.2009). В материала, в който Борисов е наречен с пренебрежителното „гербаджията“, се казва, че той „може да бъде заведен принудително в Белградския окръжен съд, ако откаже да се яви доброволно”.
Изданието тълкува, внушава, разяснява и екстраполира всяко едно от удобно поднесени от Христо Бисеров твърдения, които представя като безспорна истина: „Според Бисеров ден преди залавянето на сръбския бандит наш бос от подземния свят, убит по-късно в атентат, е казал думите: “Бойко взе парите”. Не знаем кой е Бойко и какви са тези пари, но материалите от този разговор са именно по делото срещу сръбския бандит, посочи той.”
“Нещо като Бойко, нещо като нищо”
В следващия месец Борисов продължава да е централна фигура в ежедневниците по една или друга причина. Групата на Ирена Кръстева е неуморна в търсенето на компромати, но и самият Борисов е изключително активен и се стреми да влиза в медиите – дали с рязане на лентички или с цветущи изказвания.
Особено активен е „Телеграф“, който намира всякакви поводи, за да громи кмета. В публикация с име “Кметът, който се превърна в шут (09.05.2009) изданието пише: “Вездесъщият Бойко Борисов взе да става за посмешище. Кметът употреби откриването на новата отсечка на метрото до “Младост” като трибуна за предизборната си агитация. Популизмът, който избликна от сетния му напън да увещава хората, че той е жертва на злите си противници… Софиянци вече не се хващат на въдицата и не желаят да повярват на мита, че кметските неуспехи се дължат на тенденциозен саботаж от страна на кабинета.”
В коментара се предрича „изборно корабокрушение на ГЕРБ” и то – според изданието – за добро, защото „държавната власт в ръцете на Борисов е равносилна на граната без предпазител“.
Изказването на Борисов, че няма да се кандидатира за депутат, някои медии тълкуват като заявка за премиерското място: “Бойко става премиер, не ще да е депутат” (“Стандарт”) и “Борисов нямало да е кандидат-депутат” (“Дневник”). “Телеграф” вижда друго – “Бойко би отбой”, като тънко намеква, че кметът се страхува да се изправи на изборите в пряко състезание със Станишев. „Очакванията бяха по време на предизборната кампания столичният кмет да влезе в пряк двубой с премиера Сергей Станишев, като поведе листа там, където водач е и самият соцлидер“, пише изданието.
“Монитор” пък атакува по обичайните опорни точки: „Макар рибата още да е в морето, а изборните резултати да са непредсказуеми, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се хвърли да кадрува министерски постове”, пише изданието. („Бойко раздава министерски кресла”, 13.05.2009)
Хъсът в „информационните“ дописки на двата вестника обаче е нищо в сравнение с коментарите в тях: „Ако Бойко Борисов беше жена, вероятно би бил блондинка. От онези, които като вали дъжд с гръмотевици и светкавици, се усмихват, защото си мислят, че ги снимат. Ако Бойко Борисов беше жена, вместо мускули щеше да има много силикон. Навсякъде, където медицината позволява импланти. Ако Бойко Борисов беше жена, щеше да пее чалга и да тресе силикона от горното изречение бясно. Ако пък всяка жена успяваше да симулира оргазъм по начина, по който кметът на София симулира народополезна дейност, то нямаше да има мъж без самочувствието на полов атлет. В този ред на мисли колкото повече работа споделя, че е свършил господин кметът, толкова по-рус става. В смисъл, че добива вид на едрогърда блондинка, която се хвали пред поредния мъжкар самоуверено с някое свое постижение по ядрена физика, да кажем…“. (“Нещо като Бойко, нещо като нищо на света, “Монитор”, 14.05.2009).
Не по-малко експресивни, почти поетични, са в седмичника „Политика“. („А“ като аут, “Б” като Бойко (Борисов), 22.05.2009): “А като алтернатива, Б като Бойко…Единствената алтернатива на сегашното управление бил Той. Поради липса на други. Дори ако по някакъв невероятен времево-пространствен парадокс Бойко се бори със себе си, той ще победи. Точка по въпроса….
А Бойко е човекът, който: като дарява кръв, го прави с нож и кофа; като играе руска рулетка с напълно зареден револвер, винаги печели и като си мери пулса, прави това по скалата на Рихтер.
Да де, ама бъдещето е в най-новата история на всеки.
“Банкя”, “Монако”, “Цвете”, бали, заменки…
“А” като афери, Б като Бойко….
А разбрахте ли, че в блога на Барека Бойко казал, че няма да се кандидатира за депутат. Въпреки че с това ГЕРБ щял да изгуби 10 места в парламента.
Сиреч, със здравия си крак Бойко, почти стигнал до голлинията, шутира в трибуните.
А като аут, Б като Бойко!“
Интензивен пиар
В края на месец май започва и поредицата от интервюта с Борисов, за които е трудно да се каже дали са платени или не преди наближаващите избори (предвид навиците на българските медии да не обозначават платените материали като такива). Микрофонът е даден от медиите, които по това време не са в обкръжението на медиите на Пеевски.
“Стандарт” публикува две пространни интервюта с кмета в два поредни дни (25 и 26.05.2009) “Борисов: Станишев ми залага капани”; “Бойко Борисов, кмет на София: Станишев бави завода за боклука”), взети лично от главния редактор на вестника Славка Бузукова в къщата на Борисов в Банкя.
Всъщност с всеки изминал ден симпатиите на „Стандарт“ към Борисов стават все по-видни. Медиата най-често употребява ласкавото „Генерала“ и нежното „Бойко“ (докато при „Монитор“ „Бойко“ е натоварено с негативната конотация на незначителния, дори простоват човек, на когото не му е работа да се вре в държавните дела).
Непосредствено преди евровота пространните интервюта с Борисов продължават в „24 часа“ (“Бойко Борисов: Махам всички, които тия дни бързо назначиха!” 01.06.2009). Подобно на интервютата в “Стандарт” и тук няма да намерим нито един наистина критичен или затрудняващ въпрос, напротив. (- Г-н Борисов, как контролирате хората си, кампанията, докато се лекувате у дома? – До рождения ден (13 юни – бел.ред) ще станете ли, или тук ще идват приятели, поклонници?) „Поклонници“…След като “Стандарт” го оприличава с божество, кое би попречило на “24 часа” да го оприличи с пророк.
Докато Борисов лъска имидж с пространните си интервюта в едни издания, пресгрупата на Ирена Кръстева е впрегнала всички изразни средства, за да покаже на народа какво го чака, ако гласува за ГЕРБ: „Прегладнелият за власт Бойко Борисов, който се облизва като куче пред кебапчийница, защото е хвърлил око на премиерския стол от няколко години, даже си позволи да разпределя виртуално очакваните от Евросъюза милиарди. Очевидно неформалният лидер на ГЕРБ съвсем се е замаял от халюцинациите, в които се вижда начело на държавата. (“Вълна от предизборен популизъм”, Монитор, 01.06.2009)
Кулминацията е на 5 юни (два дни преди евроизборите и месец преди парламентарните), когато “Политика” излиза на първа страница със снимка на огромна тиква, а заглавието гласи: “Нова звезда над Банкя”, очевидно визирайки Борисов. За финал е и тезата, че рейтингът на ГЕРБ спада и той няма да спечели изборите.
Въпреки всички усилия на пресгрупата на Кръстева, евровотът донася на ГЕРБ успех. Партията на Борисов праща в Страсбург петима депутати, БСП – 4, ДПС – 3, “Атака” – 2 и по един от „Синята коалиция”, НДСВ и ЛИДЕР – „Новото време”.
Дори сега „Телеграф“ отказва да признае предимството на Борисов: „Тройката би ГЕРБ и сините“, изчислява „Телеграф“, като пише, че сметката е „8 към 7 евродепутатски места в полза на управляващите“. „Политика“ коригира сметката: „Коалицията би ГЕРБ и сините с 9:6 мандата“.
„Монитор“ обаче изненадващо не влиза в тона на колегите си. „Шарен вот за Европарламента“ е оценката на вестника. Дописката е сдържана и информативна.
Това е първият признак, че
нещо се пропуква.
Периодът между евровота и парламентарните избори трудно може да бъде определен по друг начин освен като състезание по „подмазване“ на Борисов – комплименти, похвали, умилителни истории, раболепие – за част от медиите няма унизителни моменти. Докато „Дневник“ и „Сега“ стоят встрани от тази тенденция, то най-активните участници в нея са „Стандарт“, „Труд“ и „24 часа“. Още повече, че броени дни след евровота е и рожденият ден на лидера на ГЕРБ.
Интересното е, че в този период империята на Ирена Кръстева предимно мълчи. Изведнъж рязко секват всякакви публикации за Борисов. Един от последните залпове срещу него е малка, почти безобидна дописка: „Костов и Борисов готвели тотална разпродажба“ (“Телеграф”, 30.06.2009), в която е цитиран Станишев. Опирайки се на вечната митологема за демонът Костов, премиерът твърди, че „Борисов и Костов планират пълна разпродажба на всичко, което е останало собственост на държавата”.
Борисов премиер, премиер…
Видно, част от големите медии в страната вече са се ориентирали добре в новите политически реалности и са обърнали палачинката. За други това предстои. Единици запзват неутралност. Разделянето на медиите на три отбора е особено видимо в деня след изборите, 06.07.2009, като заглавията са красноречиви:
“Труд”: “Генерала ги би на куц крак. Бойко срази червените”
“24 часа”: “ГЕРБ размазва”
„Стандарт“: „Голям бой(ко)“
“Сега”: “Мощен наказателен вот срещу БСП и ДПС даде 41% на ГЕРБ”
“Дневник”: “Бойко Борисов ще е новият премиер. ГЕРБ и Синята коалиция печелят мнозинство, НДСВ е извън парламента.”
“Монитор”: “Пет партии в парламента”
“Политика”: “Смяна на караула”
“Телеграф”: “ГЕРБ СЪС 115, СТИГАТ ЛИ?”
Хвалебствената линия до пълно заслепение продължава и в следващите дни в “Труд”, “24 часа” и “Стандарт”. „Хората видяха в Бойко кормчията”, пише “Стандарт” (07.07.2009) „Той е продукт на гласа народен. За разлика от царя, който от изгнание се потопи директно във властта, Бойко е нашенец и придоби опит като главен секретар на важно ведомство като МВР и кмет на столицата вече втори мандат“, вдъхновено отбелязва “24 часа” (“Мажоритарно избран премиер” 17.07.2009). И в интервютата във вестника Борисов вече е с три титли: „Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, кмет на столицата и бъдещ премиер на България”.
На фона на водопади от ексзалтиран тон, приповдигнати думи и възторжени портрети, съперничещи си само с „майсторските“ журналистически пера на „Работническо дело“, поведението на двата ежедневника „Монитор“ и „Телеграф“, както и седмичника „Политика“ в първите дни след изборите е доста интересено. Те все още не са се поставили в услуга на новата власт, но тонът е съвсем друг. Материалите не са оценъчни. Борисов не е вече главен герой в коментарите. Променя се и езикът. Бъдещият премиер вече е наричан с уважителните „лидерът на ГЕРБ“, „градоначалникът“, а не с пренебрежителното „гербер“, „гербаджия“, още по-малко „тиква“. Опорните точки са напълно изпаднали от метериалите.
Вместо на жлъчни коментари и обиди по адрес на премиера и неговата партия, сега изданията на Кръстева залагат на малко на брой и кратки информационни дописки, в които липсват каквито и да било намеци за критика.
И си намират нов враг: „Бойко отсвирва десните засега”, пише “Монитор” два дни след вота. Видимо за изданията е важно Синята коалиция да не бъде допусната във властта (по ирония на съдбата всичко ще се повтори 5 години по-късно с Реформаторския блок). „Мераците на десните за коалиционни пазарлъци в близките дни бяха попарени и от Бойко Борисов, който вече направи заявка за бъдещия премиерски пост“, пише изданието.
“Политика” е остър: “Мераците на Командира. С удивителна лекота Костов е готов да ближе там, където до вчера е плюл, за трохица власт”.
“Монитор” отново, в деня на избора на кабинета в парламента: („Ден без изненади“, 28.07.2009): „Полученото парламентарно доверие за кабинета беше предизвестено… Парламентарната група на ГЕРБ има категоричното мнозинство в парламента, което е сериозна предпоставка за подкрепа и търсене на партньори. Като говорим за партньорството, няма как да подминем факта, че не друг, а деклариращата на най-висок глас подкрепата си за ГЕРБ Синя коалиция, до последно се опитваше да шикалкави“. Развита е тезата, че партньори трябва да се търсят. Но едва ли най-добрият избор е Синята коалиция. Всъщност всеки друг е по-добър от нея…
След като коалиционно споразумение така и не е подписано и Синята коалиция е оставена официално извън изпълнителната власт, пресгрупата на Кръстева явно си отдъхва. Оттук нататък всички задръжки падат и изданията изцяло обръщат палачинката, синхронизирайки се с приповдигнатия тон на повечето медии.
В края на юли – след три седмици на приблизително затишие, заглавията за ГЕРБ и Борисов в „Монитор“ и „Телеграф“ започват да излизат на конвейр:
“Премиерът от Варна: Морските заменки по-скандални от горските”
„Борисов писа на Обама за предизвикателствата пред България”
„Николай Бреков: Борисов има в НС своя партия от фенове“
“Хазната празна, Бойко вика Станишев”
“Доказани професионалисти чистят Авгиевите обори“
“Бойко строи околовръстното на Варна”
“Бойко би първия звънец”.
След като не веднъж обвини кмета на София, че е “облажил” фирми със средства на данъкоплатците, сега “Политика” отсича: “Борисов спести 17 млн. лв. на данъкоплатеца” (става дума за строежа на зала “Арена Армеец”)
Дори карикатурите вече са други, както отбелязва в. „Капитал“ в свой коментар за обръщането на медийната палачинка: „Новата редакционна политика е пропила и до карикатурите в “Монитор” и “Телеграф”, чийто традиционен персонаж доскоро беше Бойко Борисов. Последната карикатура с него в “Телеграф” е от 7 юли, тоест два дни след изборите. Оттогава вестникът избягва всякакво заяждане с премиера и лидер на ГЕРБ. Вместо това любими персонажи за карикатурите във вестника вече са Иван Костов и Мартин Димитров, които постоянно са иронизирани заради изключването на “Синята коалиция” от правителството. Същото се отнася и за “Монитор”, който успя да вземе завоя с тридневно закъснение. Последната карикатура с Бойко Борисов във вестника излезе на 10 юли, което може би се дължи на набраната инерция от предизборната кампания.” („Капитал“, 07.08.2009)
Премиерът явно е простил на „бившия“ враг в лицето на пресгрупата на Ирена Кръстева, защото на 21.08.2009 дава и първото си интервю за „Телеграф“: „Нека Станишев се пробва за кмет на София“.
Доскоро публикуваните анализи само от червени или близки до ДПС социолози и политолози, вече отстъпват на по-неутрални и десни наблюдатели, а животът изведнъж става по-справедлив и изпъстрен с добри новини: “Телеграф”: „Връщат ни парите по САПАРД”, „Вземат имането на бандитите”; “Монитор”: „Отнемат имоти на бандити без присъди”. И разбира се: “Политика”: “Борисов договори да ни пуснат европарите”. И стигаме до сюблимния момент, в който “Борисов е с рейтинга на Обама” (“Телеграф”, 07.10.2009)
Така за по-малко от два месеца пресгрупата на Пеевски и майка му изживява катарзис и пълно пречистване. Изданията са първа опора на Борисов за кметските избори, удряйки мощно рамо на кандидата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Порочният модел на медиите като обслужващ персонал и търговец с интереси и влияние още веднъж триумфира. И още веднъж палачинката е обърната.