Това е един период с отворен край, възможност за равносметки, изводи и промени. Засега обаче те се бавят. Вместо това поведението на отговорните институции и водещите политици изглежда така, сякаш се правят опити следите да бъдат заметени, а виновните за фалита на КТБ – да останат ненаказани.
След като КТБ беше затворена на 20 юни 2014 г. и преди да й бъде отнет лицензът на 6 ноември 2014 г., за състоянието на фалиралата банка бяха направени няколко доклада. Числата, които произлязоха от тях, показаха едно – дори банката действително да е била добутана до фалит благодарение на продължилите няколко седмици атаки от медиите на Делян Пеевски, гарнирани с акциите на прокуратурата и ДАНС, то има и друга причина за нейното падане. Трите доклада на независимите оценители от Deloitte, EY и АФА, които бяха изготвени в края на юни и началото на юли 2014 г., както и докладът на квесторите на КТБ, назначени от БНБ твърдят следното: КТБ е била разклатена структура много преди конфликтът Василев-Пеевски да я превърне в заложник и жертва. Според различните оценки на проверяващите за кредитния портфейл на КТБ, има нужда от провизии за 4.2 млрд. лв. и това изведе капитала на банката до минус 3.75 млрд. лв. С прости думи това означава, че в КТБ има дупка за близо 4 млрд. лв. Причината е, че от една страна са раздавани кредити на свързани с Цветан Василев фирми, с които са придобивани активи, които не генерират достатъчно финансов поток. Единствено тяхното разсрочване и рефинансиране ги е държало още живи. От друга страна договорените обезпечения също не отговарят на изискванията за минимизиране на кредитния риск.
Тоест ситуацията е такава, че от банката липсват много пари и се искат целенасочени действия, за да може поне част от тях да се върнат. Въпреки това, през месеците след затварянето на КТБ и отнемането на лиценза й се случват серия събития, които събуждат недоверие към ефективността на разследването. Част от тях са свързани с избора и назначаването на хората, от които реално зависи разкриването на истината около КТБ и връщането на парите. Другата част са по линия на липсата на поета отговорност от регулаторните и контролните институции.
Обвити в съмнения
По неясни критерии и с необяснени мотиви в дните след отнемането на лиценза на банката са посочени хората за някои ключови в разследването на КТБ позиции. Изненадващо управляващата партия ГЕРБ сменя председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в България Росен Николов с Радослав Миленков – изпълнителен директор на Общинска банка.
Фондът е ключова институция по казуса КТБ, като сред отговорностите й са изборът и контролът върху синдиците в банката.
Именно изборът на синдиците е другият момент, който буди подозрения. Те се посочват от списък, съставен от БНБ по неясни критерии. До последно БНБ отказва да обяви кои са включените в този списък синдици. Знае се обаче, че той е бил актуализиран за последно през лятото на 2014 – тоест след затварянето на КТБ и с ясното съзнание, че от него ще бъдат избрани именно синдиците на фалиралата банка. Половин година след отнемането на лиценза и 9 месеца след затварянето на КТБ са избрани двамата временни синдици, които обаче вече имат по-големи правомощия. Според набързо направените промени в Закона за банковата несъстоятелност те вече могат да искат от съда да се отменят сделки, да се вписват обезпечения и да се връща имущество с “произход от банката”.
През всичките месеци след затварянето на банката в нея са подадени стотици уведомления за цесии и прехващания, като техният брой става лавинообразен около датата на фалита – 6 ноември. От отчета на банката към края на годината се вижда, че голяма част от тях са осчетоводени от квесторите на КТБ, което намалява активите на банката със 734 млн. лв. до 1.83 млрд. лв. и въпреки приетите законови промени, според които цесиите след 20 юни са невалидни. Крайното решение за това ще е на съда, но ще зависи именно от действията и бездействията на синдиците да аткуват или не конкретни сделки.
Обещание само на думи
През всичките месеци след затварянето на банката в общественото пространство се натрапва политическото обещание да се извади цялата истина за КТБ. Сред натоварените със задачата е специално сформираната парламентарна комисия, създадена да разнищи казуса. Тя го нищи три месеца и облича резултата от работата си в специален доклад. Да, в него са показани някои схеми, по които са източвани парите от банката и вината е прехвърлена изцяло на Цветан Василев и бездействието на БНБ и ДАНС. Без изненади, в доклада не се споменава и дума нито за депутата от ДПС Делян Пеевски, нито за отговорната роля на КФН в контрола на банката. Въпросният доклад оставя горчивия вкус на съмнението, че някой не иска да извади цялата истина.
Въпреки че БНБ е посочена за виновна, поведението на нейното ръководство за миг не показва някакво усещане за вина. Точно обратното. Гуверньорът на БНБ Иван Искров подава оставка една година, след като КТБ беше затворена. През цялото това време Искров отказва да признае каквато и да било грешка. През цялото време неговата версия е, че не е знаел какво се случва. Версия, която звучи най-малкото абсурдно.
В още един доклад са вложени големи надежди. Международната компания Alix Partners e ангажирана с това да проследи пътя на парите, изчезнали от КТБ. В началото на октомври 2015 докладът на разследващите е готов и предоставен на поръчителя – Фонда за гарантиране на влоговете. Вместо да бъдат публично оповестени, резултатите от документа остават тайна и пораждат поредното съмнение за желание нещо да бъде скрито. Докладът става публичен през пролетта на 2016 г. И в него липсва името на Делян Пеевски.
През юли 2017 г. прокуратурата внесе обвинителния акт по делото КТБ в съда – общо 210 хил. страници. По делото са привлечени като обвиняеми 18 лица: Цветан Василев като ръководител на организирана престъпна група, в която влизат Снежанка Велева – Стефанова, ръководител на специализирана служба за вътрешен одит на КТБ; Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев – външни одитори от “КПМГ България”, отговарящи за изпълнение на ангажиментите по отношение на КТБ; бившите изпълнителни директори Илиан Зафиров, Георги Христов, и Александър Панталеев; главният счетоводител на КТБ Мария Димова и заместник главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова; главната касиерка Маргарита Петрова; Елка Стойкова – главен експерт в дирекция “Анализ и обработка на кредитни сделки”; Георги Зяпков – бивш директор на “Кредитиране” в КТБ; Цветан Гунев и Румен Симеонов – бивши подуправители на КТБ и ръководители на “Банков надзор”; Славияна Данаилова-Велева – шефна екип в дирекция “Надзорно наблюдение на кредитните институции” в “Банков надзор” на БНБ; Елена Инджева, Светлана Георгиева и Рангел Стойчев – служители на банката.
Държавата КТБ