© Надежда Чипева

“Изографисаха Цветан Василев и жена му в Гигинския манастир (уникални снимки)” – ПИК, 10.09.2013.

„Прокуратурата и полицията работят по европейски! На пангара са Цветан Василев и Моника Станишева! Бомбите достигат до читателите с Агенция ПИК!” – ПИК, 11.06.2014.

„Текст на Валерия Велева от 18.02.2011: Искам да докажа, че съм най-дорият” – в. Труд, 18.02.2011

„Цветан Василев изнесъл от КТБ милионите като брак” – в. Труд, 13.07.2014

„Мистър Икономика 2011 е Цветан Василев” – в. Стандарт, 30.11.2011

“Василев наредил измама за 206 млн.” – в. Стандарт, 13.07.2014

Голяма част от медиите в България през последните години проявяват отчетливи симптоми на шизофренно поведение. Днес издигат някого на пиадестал, утре го посичат публично. В това обаче няма нищо случайно, а е следствие на съвсем целенасочената политика на техните издатели.

В годините след 2007 г. депутатът от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева започнаха да придобиват медии от всякакъв мащаб и вид. Парите по сделките идваха под формата на кредити от КТБ. Само че инвестициите във вестниците, телевизиите и интернет не се правеха с цел развиване на медиен бизнес, а за търгуване с влияние, саморазправа с противниците и подмяна на реалността. 

Най-ироничното в този модел е, че той се обърна срещу един от своите създатели. Ако в годините на дружба между Делян Пеевски и Цветан Василев банкерът беше изографисван като най-успелият и почтен финансист, бизнесмен и благодетел, в следващия момент медиите, по-голямата част от които попаднаха в орбитата на депутата от ДПС, го обявиха за престъпник, крадец и му приписаха опит за убийство на Пеевски. Същите тези медии послужиха като инструмент за фалирането на КТБ, след като обявиха банката за нестабилна и струпаха опашките от притеснени вложители пред нея. С това медиите на Пеевски доказаха известния израз, че муха и банка се убиват най-лесно с вестник.

В следващите редове ще проследим поведението на някои вестници и сайтове около ключови събития, съпроводили падането на банката. От тези примери ясно се вижда резултатът от обезценената журналистика и прегазаните правила на морал. Медиите не пишат, а крещят и замерят, не проверяват информацията, а манипулират и изкривяват, подменят реалните събития с измислени. Написаното от един се подхваща от друг, прецитира от трети и така изданията си преливат достоверност едно на друго, създават цикъл за самовалидация пред недобре информираните и невзискателни читатели на принципа „щом три вестника го пишат, значи е вярно“.

От ктитор до демон

Хронологично събитията могат да се разделят на два периода – до юни и след юни 2014. Това е приблизително моментът, в който враждата между двамата бизнес-партньори Василев и Пеевски излиза на повърхността, въпреки че реално тя е започнала месеци преди това.

Преди конфликта медийният имидж на Цветан Василев е управляван умело. Той самият рядко дава интервюта, но медиите под негово влияние периодично го представят в една или друга положителна светлина. Още през февруари 2011 г. Валерия Велева (ден преди “Труд” да бъде купен от Любомир Павлов, Огнян Донев и Христо Грозев и тя да напусне изданието) го рисува в портрет със заглавието “Искам да докажа, че съм най-добрият” и разказва за неговите постижения в училище (“амбициозният Цветан е пълен отличник, първенец на випуска“), кулинарните му предпочитания (“Обича да прави салати, умее да готви крем карамел”), лайфстайла (“Кара нормален “Мерцедес”. Но няма да си купи нито яхта, нито “Майбах”), близостта с Пеевски (“казва, че приема Делян като свой син. Запознали се още по време на управлението на царя”). Нито един критичен върпос, нито една дума на съмнение, въпреки че по това време вече се знае за концентрацията на държавните пари под формата на депозити в КТБ. По този повод Василев казва лаконично: “Ние даваме най-добрите оферти!”

Половин година по-късно “Стандарт” връчи на банкера голямата си награда в конкурса, организиран от вестника и прилежащото му сп. “Икономика”, и го превърна в “Мистър Икономика”. „Банкерът грабна отличието, защото е изявен бизнес лидер, успява да мотивира служителите си, държи на бизнес етиката и развива социална отговорност. Наградата връчи вицепремиерът Цветан Цветанов”, написа изданието.

В следващите две години Василев попада в медиите като ктитор, успешен банкер и финансов благодетел. Изданията или сами съобщават за успехите му: “Изографисаха Цветан Василев и жена му в Гигинския манастир (уникални снимки)” (ПИК, 10.09.2013), „Царете на Траките“ и „Божествата на Траките“ са на книжния пазар с подкрепата на КТБ АД” (24 часа, 11.04.2014), или оставят бенефициентите на финансовите жестове от КТБ да говорят за добродетелта.

Банкерът подпомага културни събития, музика, литература, спорт. “Ще направим концерт-промоция с много нови неща и изненади. И за всичко това благодарим на г-н Цветан Василев за безрезервната му помощ и вяра в нас”, казва Наско от БТР в интервю за “Стандарт” (28.09.2013). “Василев ми даде възможност да изпълня своя творчески блян, той върши много социални дейности”, споделя Влади Въргала пред ПИК (06.04.2014). “КТБ зарадва Филев с 10 бона за дом” (Стандарт, 20.05.2014).

Тенденциозността се изразява не само в хвалебствия, а и в нападки срещу тези, които не са в отбора на банкера. Точно 18 дни преди ПИК да пусне първата си статия срещу Цветан Василев, собственикът на сайта Недялко Недялков пише емоционален коментар: “Медиите извън орбитата на “Америка за България” нямали друг шанс освен да се изхранват от “медийния монопол”. Разбирай от Цветан Василев и Делян Пеевски. Така е само във вашата глава! Вие делите изданията на “добри” и “лоши”, на “прогресивни” и “жълти”. ПИК не се издържа от “Америка за България”, но не е собственост на Пеевски и Василев, колкото и да ви се иска да го втълпите като обществен факт”, гневи се Недялков. На следващият ден (17.05.2014) ПИК препечатва и статия на Александър Симов за pogled.info: “Интересно, някъде наскоро прочетох, че Цветан Василев е един от най-големите данъкоплатци в България. Дали Прокопиев може да каже същото за себе си? И то без опорни точки. Въпросът съвсем не опира до това харесваш ли КТБ или не, трябва да сме изключително чувствителни към опитите за сатанизация, които се провеждат като медийна гилотина”, пише Симов.

Сатанизацията

Именно „сатанизация” е това, което ПИК и останалите медии под контрола на Пеевски провеждат през следващите месеци спрямо Цветан Василев. Промяната настъпва за изключително кратко време – буквално 2 седмици трябват на ПИК, Стандарт, Монитор да вземат завоя и от „Мистър Икономика“ и „най-големият данъкоплатец“ Василев да бъде обявен за поръчител на убийство и крадец, изнесъл огромна сума пари в чували. А дотогавашният му бизнес партньор Делян Пеевски – за невинна жертва.

Първият изстрел разбира се е в ПИК. В началото на юни 2014 г., след като няколко седмици в медийното пространство се мълви за конфликт между Пеевски и Василев, онлайн медиата атакува: „САМО В ПИК! “Особени” връзки на банкера Цветан Василев в Брюксел! Купен ли е шефът на ОЛАФ? (4.6.2014).

Оттам нататък сайтът се превръща и в безспорен флагман на атаката срещу собственика на КТБ. Само през първите два месеца от войната между Василев и Пеевски медиата на Недялко Недялков посвещава стотици дописки и статии на темата. Неуморен, самият издател влиза и в ролята на автор, когато новините трябва да бъдат правилно разтълкувани и поднесени драматично на читателите.

Този първи сюжет тръгва от ПИК, но се подхваща от Монитор, Стандарт, Телеграф. Материалът се опира на информация от „новоизбрани български депутати в европейския парламант”, сигнализирали „за „особени” връзки на собственика на КТБ с европейски лобисти и чиновници”. Твърди се, че банкерът е купил брюкселския вестник и сайт „Ню Юръп”, а “кръговете около него всячески се стремели да внушат в публичното пространство, че през въпросните медии се плаща на високопоставени европейски служители – включително и на шефа на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ”. Тези внушения осигурявали възможност на кръга около Цветан Василев директно да формира волята и да влияе върху действията на европейски и български институции.  

Сайтът обещава да следи подробно информацията „по очертаващия се международен скандал“ и така дава да се разбере, че далеч не става дума за единичен залп. Това дори се оказва само загрявка за публикуваното седмица по-късно „Разследване на ПИК! Афера за 330 млн. долара! Как световен измамник, лежал в затвора, лобира за Цветан Василев в Брюксел. В схемата – и скандалният Хохегер на Моника“ (11.06.2014) с автор главният редактор на сайта Ивайло Крачунов.

В материала се твърди, че в групата платени лобисти на Василев в Брюксел е и „израелският гражданин Барак Алон, който е осигурявал неофициалната подкрепа пред ЕК за банката на Василев“. Следва подробен разказ за житие-битието“ на Алон, като се твърди, че той  „убеждава, ухажва и заплашва служителите на комисията с цел прекратяване на разследванията. При една от визитите си мистериозният „лобист“ пуска бомбата, че всъщност той стои зад бизнесите на Цветан Василев. Стреснатите евробюрократи го молят да се представи. Мистериозният рус мъж се представя – Барак Алон, бизнесмен от Виена“.

Разследването е преразказано в кратък вариант и в Стандарт със заглавие „Австрийски бизнесмен в схема за източване на 330 милиона долара“, а няколко седмици по-късно (23. 06. 2014) историята отново ще бъде подробно преразказана и дообогатена в Монитор: “Европейски аферист съветва банкера. Източилият два трезора в Чехия и Унгария Барак Алон ужилил няколко милиона и от шведска мандра в Македония“.

Това се случва след като Стандарт съобщава, че Делян Пеевски, че е подал жалба за клевета срещу Цветан Василев, шефа на 3-и отдел във Федералната криминална полиция на Австрия Ернст Гайгер, журналиста от вестник “Дер Щандард” Маркус Бернарт и международния лобист Барак Алон по повод публикация в “Дер Щандард”, в която Василев твърди, че е получил заплашителен есемес от Пеевски.

Началото на края на КТБ

Следващият сюжет се премества на българска почва и е началото на серията от медийни публикации, които започват с разпити на управителния съвет на КТБ, преминава през разследванията на прокуратурата срещу Василев, включително и за опита му за убийство на Пеевски, истеричното обвинение, че Василев е изнесъл милиони в куфари до изявления за нестабилността на банката и в крайна сметка нейното затваряне. Всички тези „бомби” се пускат в ПИК, след което се завъртат и дообогатяват в другите медии от групата. В тази целенасочена кампания ПИК изиграва ключовата роля, разполага с информация, която никоя друга медиа няма, вкл. такава от следствието и прокуратурата, а „пророческите“ му материали дават повод за размисъл.

„ИЗВЪНРЕДНО в ПИК! Целият управителен съвет на КТБ на разпит!  (11.06.2014). Разпитът на УС на КТБ не е тайна, новината отразяват и повечето новинарски сайтове, като всички те цитират прокуратурата. Според нея проверката е във връзка със сигнала на “Протестна мрежа” за „организирана престъпна група” срещу Василев, Пеевски и Бареков. Единствен ПИК обаче съобщава, че „прокуратурата разследва и тежко умишлено престъпление, в което е заподозрян един от влиятелните представители на банката”.  Същия ден ПИК публикува и похвално слово за институциите: „Прокуратурата и полицията работят по европейски! На пангара са Цветан Василев и Моника Станишева! Бомбите достигат до читателите с Агенция ПИК!“, „Прокуратурата и полицията показаха, че пред закона всички са равни. Държавното обвинение и колегите им от МВР доказаха, че недосегаеми няма!”.

В следващите дни всички медии следят темата. Публикациите на Сега, Дневник, Труд, Стандарт са основно информационни, позовават се на цитирани официални източници. Само Дневник и Сега обаче припомнят‚ че сигналът на „Протестна мрежа“ не е само срещу Василев, но само неговото разследване е удобно достигнало до екшън фаза, докато това на Пеевски е още в данъчна фаза.

На следващия ден (12.06.2014) ПИК прави следваща стъпка: „Разследват Цветан Василев за тежко умишлено престъпление! Банкерът е в чужбина!“. Сайтът твърди, че „новото производство срещу Василев няма нищо общо с разследването по сигнала  от “Протестна мрежа”

На 13.06.2014 събитията се развиват в интересна последователност. Още сутринта лично главният редактор на ПИК прави голямото разкритие: „ЕТО Я БОМБАТА на ПИК! Разследват Цветан Василев, че е поръчал убийството на Пеевски!  Свидетел разкрил плана за мократа поръчка, 4-ма в заговора!“: „ПИК стаява шокиращите данни от няколко дни, за да не попречи на разследването, но те вече се коментират сред определени политически и банкерски среди…Готови сме да дадем думата и на двете страни, като се надяваме, че разумът ще надделее – и заради спокойствието в обществото, и заради стабилността на банковата система у нас“. С това от страниците си ПИК отправя и първата индиректна заплаха към стабилността на банката.

По обяд идват и първите медийни дописки за нахлуването на полицията в сградата на КТБ:   „Обиски в бизнессградата на КТБ и TV7” (Труд, 13.06.2014), „Прокуратурата влезе в офиси на Цветан Василев” (Дневник, 13.06.2014), „Прокурори в офиси на Цветан Василев” (Стандарт).

В този ден ПИК посвещава поредица материали на темата. Те са изпълнени с емоционално наситени и манипулативни фрази, които целят да изтрият всякакво съмнение, че натрупалият богатство престъпник Василев е планирал убийство: „в подготовката на мократа поръчка срещу Делян Пеевски“, „престъпния заговор, за който като поръчител се сочи мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев“, “разследван за подготовка на убийство на депутата от ДПС”, „Спецполицаи обискират личните кабинети на Цветан Василев“, „Двата луксозни офиса в грамадната сграда”…

В Стандарт събитията също са отразени достатъчно катагорично и емоционално: има „убийци“, които са „спипани“, а срещу Пеевски бил организиран „атентат“ – „Спряха атентат срещу Пеевски“.

Особено старателен е Монитор, който отразява деня изцяло през призмата на ПИК. Челното заглавие на вестика е: „ПИК сензационно разкри: Шефът на КТБ с мокра поръчка срещу Пеевски. ДАНС, ченгета и прокуратурата ровят офисите на Цветан Василев. Трима в ареста, СРС-та заковали делото”.

Апотеозът на деня идва с публикация на Недялко Недялков в ПИК: „Кой, кой, кой… поръча Пеевски? Цветан Василев, разбира се!“ (13.06.2014). В последствие тя е свалена от сайта, а вече не е достъпна и пред търсачките.

Тълкувание на оправдание

Ден след динамичните събития става ясно, че нещата не са такива, каквито изглеждат. СГС оправда задържаните за опит за убийство и обявява липсата на каквито и да било доказателства за това. В зависимост от собствения си контекст, медиите тълкуват съдебното решение по различен начин.

Дневник съобщава, че „Софийският градски съд (СГС) не уважи искането за задръжане на тримата, които бяха обвинени в опит за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски. На тях не им е наложена никаква мярка за неотклонение, защото няма абсолютно никакви доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че са опитали да убият Пеевски… На практика съдът е обявил, че не само няма обосновано предположение, че тримата са искали “умишлено да умъртвят” (както пише в прокурорското постановление за привличане) Пеевски, но и не са осъществили никакво действие в тази насока – т.е. не може да се говори по никакъв начин за опит за убийство”.

“Труд” не изпада и в задълбочено отразяване и анализиране на правните обстоятелства по случая, но също съобщава, че според съда „липсва обосновано предположение, че тримата са извършили престъплението, в което ги обвиняват“. Сега добавя, че „появилото се изненадващо разследване за “готвено покушение” срещу депутата от ДПС Делян Пеевски катастрофира още при първия досег със съда“.

Монитор пък с внушаващ език атакува съдийката, гледала мярката: „Скандална съдийка пусна тримата, опитали да убият Пеевски“ (15.06.2014). Съдийката е „скандална“, задържаните са „килъри“, опитали „атентат“ срещу „народния представител“  и са пуснати от „килията“, а юристите са „шокирани“. Направен е опит да се диксредитира и адвокатът на един от задържаните : „По-късно в палатата дойдоха и няколко адвокати, един от които Илиян Василев. Сред известните клиенти на юриста е несебърският наркобос Димитър Желязков – Очите”.

В ПИК Недялко Недялков изненадващо призовава за мир, като отново намеква, че има опасност за финансовата система: „Пагубно би било, ако междуличностният двубой между двама от най-влиятелните българи се пренесе на институционално ниво. Ако пострада сериозният бизнес и на двамата, ако се стигне до фалити, ако хиляди останат без работа, ако закъсат структуроопределящи за икономиката ни предприятия. А най-пагубно би било всъщност, ако пострада репутацията на Корпоративна търговска банка, една от стабилните и професионално функциониращи български финансови институции“

Милиони в куфари и една съборена банка

Напрежението вече и придобило неконтролируеми форми. На 11 юни 2014 БНБ допринася за това  с обвинението, че банкерът е изнесъл 206 млн. лв. кеш от КТБ, предимно в евро. В този сюжет най-активна роля изиграва Стандарт: „205 млн. в чували за Василев“, „Милионите на Василев изнесени като брак. Чувалите от КТБ може да са на склад в България“ (13.06.2014), “Василев наредил измама за 206 млн.”, „Василев закован от дясната си ръка“ (14.06.2014).

Тези дописки са показателни как недоказани хипотези и твърдения от страна на обвинението се представят като окончателна истина пред читателите, въпреки че – както ще стане ясно по-късно, делото катастрофира и съда не прие тезите на обвинението за състоятелни.

„Новините“ на Стандарт обаче веднага намират място и в ПИК: „Скандал! Цветан Василев изнесъл безпроблемно милионите под формата на бракувани банкноти! И Труд не издържа на сензацията и препубликува новината: „Цветан Василев изнесъл от КТБ милионите като брак”.

Последните медийни капки в преливащата каца на КТБ идват в периода 16-20 юни.  На 16 юни варненските кореспонденти на dariknews.bg и други местни сайтове съобщават, че пред един от офисите на КТБ има опашка. Подозренията са, че те искат да си изтеглят средствата от компрометираната банка. Националните медии като цяло се въздържат да препечатат новината. Изключение е „Монитор“, който в броя си от 17 юни съобщава, че „опашка от нервни клиенти се изви пред главния офис на КТБ във Варна“, цитирайки сайта Petel.bg. „От ранните часове пред сградата имаше постоянно поне по 25 души. Хората обаче предпочетоха да не дават обяснения каква е причината да чакат. Някои от тях бяха видимо изнервени. Мнозина уведомяваха свои познати по телефона за положението пред клона на КТБ“, пише изданието.

От банката пускат официално съобщение, че опашката във Варна е заради наводнено помещение, което наложило работата да спре за няколко часа. На 17 юни и БНБ излезе със специално становище, в което се казва, че банката е стабилна, има достатъчно ликвидност и работи нормално. Последва и становище на Асоциацията на банките, която призовава да не се спекулира с подвеждаща информация. На18 юни обаче доверието и в БНБ се изчерпва, когато медиите научават, че подуправителят на БНБ и ръководител на “Банков надзор” Цветан Гунев е обвиняем за това, че не е упражнил контрол върху отпуснати лоши кредити от КТБ. На следващия ден КТБ пусна отворено писмо, в което твърдеше, че е стабилна финансова институция. От банката изразиха надежда, че клиентите са разумни и няма да позволят “една злонамерена медийна кампания да постигне своите користни цели”.

На 20 юни снимките на опашката от клиенти пред централния офис на КТБ на пл. Гарибалди в столицата е във всички медии. Същият ден идва и искането на банката да бъде защитена от БНБ чрез поставянето й под специален надзор.

Различни са обаче заглавията в медиите:

„Затвориха офиси на КТБ,  извиха се опашки“, 24 часа

„Пред банката на Цветан Василев става горещо! Опашка пред централния клон на КТБ!“, ПИК

„Опашката пред централния офис на КТБ се увеличава“, ПИК

„КТБ под спецнадзор, квестори влязоха в трезора Цветан Василев и цялото ръководство

„КТБ поставена под специален надзор“, Дневник

„БНБ пое КТБ и блокира парите на фирми и граждани“, Сега

„БНБ прати надзорници в КТБ”, Стандарт

Останалото е история.