“Моите медии”

Демокрацията в една държава се измерва с това доколко словото е свободно. От векове този, който контролира потока на информация, владее и държавата. Затова съвсем естествено една от първите ключови крачки в развитието на КТБ и модела, придобил популярност като “Кой”, е осигуряването на контрол на медиите – пряко (чрез собственост) и косвено (чрез оплитането им във финансова зависимост).

Въпреки че при този модел става въпрос за тандем между банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, трябва ясно да се отбележи, че между двамата няма знак за равенство. Всеки един от тях допринася по свой начин за общите проекти. Помежду им има разделение на отговорностите и кръговете на влияние.

По сходен начин има разделение и на контрола върху медиите. Макар и купени и след това поддържани с финансовата инжекция от КТБ, повечето медии са под влиянието на Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Това се видя ясно след разделянето на бившите съотборници, когато медийната група продължи да съществува основно като собственост на Пеевски. При това официално. Първо Пеевски нарече през 2014 г. вестниците “Монитор”, “Телеграф” и т.н. “моите медии”, а година по-късно майка му му прехвърли 50% от собствеността в тях. Така той реално излезе “на светло”.

След като Василев и Пеевски вече влязоха в явен конфликт, банкерът дори се дистанцира открито от медиите на бившия си партньор. В интервю (16:03-18:05), което той даде от Виена в средата на 2014 г., Василев заяви, че е финансирал купуването на медиите на Петьо Блъсков, като е имал единствено интерес към терена, прилежащ към ИПК “Родина”. “Моята цел винаги е била тази – да финансирам покупката на вестниците, които да си останат за фамилията на Пеевски и аз да участвам в развитието на един потенциален проект за развитието на терена на печатницата”, казва Василев. Факт е обаче, че Василев финансира през КТБ не само покупката на изданията на Блъсков, както се вижда по-долу.

Медиите са си скъпи

Медиите заемат изключително важно място в модела, добил популярност като “Кой”. Неговото зараждане започва в момента, в който семейството на Делян Пеевски започва да купуват вестници. Влиянието на “Кой” расте паралелно с попълването на медийната империя с телевизии, онлайн сайтове, разпространителски агенции, печатница, пийпълметрична агенция, инфраструктура за дигитално телевизионно разпръскване и т.н. и т.н. Медийният бизнес се контролира основно от Пеевски и Кръстева, а началното и последващото финансиране се осигурява от КТБ. За период от 7-8 години групата излива по скромни оценки над 300 млн. лв. в медии и логично след като банката фалира, някои от тях изчезнаха от пазара, а други смениха собственика си. Смисълът на тези инвестиции е далеч от желанието да се печели от класическа издателска дейност. Медиите са необходимият инструмент, с който може да се подменят темите в обществения дневен ред, да се премахват противници или подкрепят индивидуални интереси.

Същият този инструмент доведе до сриването и на самата КТБ през 2014 г., когато след агресивна кампания първите страници на вестниците истерично изкрещяха срещу ограбването на банката от нейния изпълнителен директор Цветан Василев и показаха опашките пред клоновете й.

Първият флирт      

Изненадващо или не, но първият флирт на КТБ с медиите започва далеч преди Делян Пеевски и майка му да започнат реално да купуват вестници.  

Малко след като банката преминава в частни ръце, КТБ вече има пряк досег с медиите. Годината е 2003 г., а издателите Петьо Блъсков (“Монитор”), Любен Дилов – син (“Новинар”), Петър Маджуков (“Дума”) и собствениците на “Банкер”, чрез консорциума “Обединени български вестници” (ОБВ), са единственият кандидат в приватизацията на най-голямата печатница в страната Издателско-полиграфичен комбинат “Родина”. Консорциумът е на крачка да купи печатницата със заем от КТБ. Банката отпуска кредит за придобиването и дори издава гаранционно писмо пред Агенцията по приватизация. КТБ обаче поисква по-голямо обезпечение, на което консорциумът не се съгласява, и банката отказва заема. Замества я Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тя си връща парите пет години по-късно, когато ОБВ става собственост на Василев и Кръстева.

И решителната крачка

Годината е 2007 г. “Тройната коалиция” е в апогея си. Делян Пеевски тъкмо е бил остранен от поста зам.-минисър на бедствията и авариите след скандал с изълнителния директор на “Булгартабак” Христо Лачев.

По същото време голяма част от печатните медии изпитват финансови затруднения, а освен това се бунтуват срещу монополизирания пазар на разпостранение. Това отслабва позициите им и ги прави идеален обект за придобиване. Василев и Кръстева се възползват от момента и правят решителната си крачка в овладяването на медийния пазар, като започват да изкупуват вестник по вестник.

Първата сделка е за изданията на Петьо Блъсков – “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”, които са в сериозни финансови затруднения и за тях отдавна се търси купувач. Блъсков тъкмо е намалил заплатите на журналистите си, когато се споразуменява да ги продаде на новоучреденото дружество “Нова българска медийна група холдинг” (НБМГ), еднолична собственост на Ирена Кръстева. След сделката за кратко до март 2009 г. собствеността и формално е поделена, като 50% остават за Ирена Кръстева, а 50% – за “Вивес” – едно от дружествата-кредитополучатели на КТБ, чрез което са насочвани пари към различни проекти на Цветан Василев. Пред нас Блъсков разказа, че е имало и други кандидати. Според наши източници той е имал предложение за 6 млн. лв., но офертата на Ирена Кръстева е била най-добрата.

Според договора за покупка цената на сделката е 10.7 млн. лв., а в нея влизат и разпространителските компании “Прес маркет” и “Прес трафик”. С тази придобивка групата прави първата си крачка не само на медийния, но и на разпространителския пазар. 

Парите за сделката идват от заем от КТБ. “Пресгрупата можеше да бъде фалирана по всяко време от всеки, защото имаше много дългове към доставчици на хартия и ИПК “Родина”, казва през 2007 г. Цветан Василев , цитиран от “Капитал”. По думите му тогава става дума за “нормална сделка с необходимите обезпечения”.

Вестник след вестник

Следва активен период на изкупуване и консолидиране на медии. През 2008 г.  НБМГ придобива великотърновския вестник “Борба” срещу 1 млн. евро, спортния вестник “Меридиан мач”, както и сателитните дружества около издателя му “Компакт Меридиан” срещу 16.65 млн. лв. По този начин НБМГ си осигурява контрол над ОБВ и разпрострнителското дружество “ОБВ Близнаци” срещу близо 30 млн. лв., част от които са и увелучение на капитала на ОБВ след влизането на Василев-Кръстева.

Горе долу по същото време “Си Ди Дивелопмънтс” купува “ПМ проджект” на Петър Манджуков (издател на вестник “Дума”, който се отказва от издаването му) и “Новинар медиа проджектс” срещу общо 13.5 млн. евро. “Си Ди Дивелопмънтс” е дружество под съвместния контрол на Василев и Кръстева и е регистрирано на ул. Хубча 8 в София (един от основните адреси с фирми на Василев). Парите по сделката са заем от ТЦ-ИМЕ, което се контролира от Цветан Василев и е финансирано от КТБ.

Така срещу повече от 57 млн. лв. групата Пеевски и Кръстева, финансирани от Цветан Василев, получават пълен контрол над пет вестника и ключовия издателски комплекс ИПК Родина, както и ОБВ. В последното са конценрирани големите разпространителски компании за вестници – “Национална агенция разпространение” и “Национална агенция разпространение 1”, които до този момент се контролират от няколко издателя през собстеността им в ОБВ. 

По същото това време ОБВ сменя ръководството си и вече се управлява от Ирена Кръстева, Цветан Василев, като представител на “Новинар” и кредитор на НБМГ, и адвокат Александър Ангелов, като представител на “Стандарт нюз”. В този момент „Стандарт” е още под контрола на Тодор Батков, в чиято кантора работи Ангелов, преди да стане близък с Делян Пеевски и Цветан Василев.

Малко след това, в началото на 2009, Цветан Василев потвърждава в разговор с журналист на “Капитал” колко ключов проект е изкупуването на вестници: “Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой, който движи текущата работа, аз участвам във финансирането,” казва той пред изданието.

Момент на разграничаване

В един момент участието на КТБ като финансираща структура в сделките за медиите започва да се набива на очи и буди основателни притеснения за монополизация на пазара. В допълнение през 2010 г. става ясно, че държавата нерегламентирано финансира КТБ с концентрирането на огромна част от парите на големи държавни компании в банката. Това принуждава Цветан Василев да промени модела си на учатие в медиите.

Първо, Кръства се разграничава от КТБ. “Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг… НБМГ е финансово независима,” пише Ирена Кръстева в отворено писмо до медииите през лятото на 2010 г., след като финансовото министерство, оглявявано от вицепремиера в кабинера Борисов 1 Симеон Дянков, разкрива, че парите на държавните дружества са концентрирани в КТБ.

Второ, групата около КТБ започва да използва по-трудна за доказване схема за изкупуване и контрол на медиите чрез мрежа от кухи компании с кредити от КТБ, които от своя страна кредитират медии и така ги подчиняват на изначалния им кредитор. Връзката към този момент е трудно доказуема от една страна заради банковата тайна и от друга – заради липсата на каквито и да е следи от обезпечения, които биха могли да подскажат зависимост на медиите от КТБ.

Моделът на финансиране

Схемата лъсва едва след затварянето на КТБ през 2014 г., когато тези кредити стават изискуеми, а гладът за разграбване над контролираните от КТБ активи води до множество молби за несъстоятелност на съответните медии. Всъщност медиите се оказва, че просто не са си плащали заемите, давани индиректно от КТБ, и така след фалита на банката огромна част от тях се оказват обект на процедури по несъстоятелност. В групата влизат всички големи вестници и ключови имена на вестникарския пазар като “Стандарт”, оглявяван от Славка Бозукова, “Преса” на Тошо Тошев, “Тема” на Валери Запрянов и “Труд” и “24 часа”, ръководени по това време от Венелина Гочева.

Според изтекли в медиите нотариални покани за заемите към трите издателски групи, през кухата компанията “Булит 2007” КТБ е финансирала със 6 млн. евро “ГМ прес”. “ГМ прес” е акционер в “Стандарт нюз” и съдружник в “Интермедиа”, който издава още вестниците “Шоу”, Над 55” и сайта blitz.bg. За кратко главният редактор на “Стандрт” Славка Бозукова е част от ръководството на “ГМ прес”.

“БГ корпорейшън”, също кухо дружество с кредити от КТБ, според доклада на временната парламентарна комисия за разследването на източването на банката пък е дало 2.5 млн. лв. на издаделя на вестник “Преса” и списание “Тема” – “Обединени свободни медии”. Сумата става ясна от документи по делото, което то завежда срещу “Обединени свободни медии” през 2014 г. Неплащането на този заем доведе до затварянето на изданията през лятото на 2015 г.

Отново с пари на КТБ, “Сайга консулт” е дало 6.5 млн. евро на “Про нюз България” на Венелина Гочева. Отпускането на заема за “Про нюз България” освен това съвпада с момента, в който Гочева купува от Огнян Донев и Любомир Павлов вестниците “24 часа” и “Труд”.

Пред нас Гочева категорично отрече парите да са свързани със сделката за “24 часа” и “Труд”. По думите й “Про нюз” е имала предварителен договор със “Сайга консулт” от 2012 г. за продажбата на “Печатница Варна”, която е в активите на “Медийна група България ходлинг”, на стойност 7 млн. евро. Дадените от “Сайга консулт” пари са предплата по имотна сделка.

През 2009 г. става ясно, че групата около КТБ е на път да купи и жълтия вестник “Уикенд”. Тогава един от съсобствениците му Недялко Недялков, син на поета Недялко Йорданов, потвърждава, че се готви сделка, но казва, че към средата на годината такава още няма.

В крайна сметка по-късно Търговският регистър показва сделка, но тя свидетелства за това, че Недялков продава своите 50% на съдружника си Мартин Радославов. Реално сделката е друга. С нея Пеевски купува дела на Недялков, който е 50%, и 25% от дела на Мартин Радославов. Формално със 75% собственик на вестника сега е Пеевски, а останалите 25% са на Радославов. Реално сделката се случва само по уговорка и на документи никъде не се вижда това разпределение. В нея Пеевски си купува редакционната политика и плаща за нея над 10 млн. евро.

В началото интересът на Пеевски към Уикенд е голям, в момента въздействието му минава основно през сайтовете blitz.bg и pik.bg. Редакционната политика минава и до ден днешен през това, че има забранителен списък от хора, срещу които не се пише. Това са например Ахмед Доган, Лютви Местан (до преди да бъде отлъчен от партията), Сотир Цацаров, Бойко Борисов и с вариране – Кирил Домусчиев, Георги Първанов, Пламен Орешарски, Светослав Лазаров и др. В същото време има поръчка “да се бие” срещу определени имена и в един момент в този списък за атака влиза и Цветан Василев.

От печата към телевизията

След решителната крачка на пазара на печатни медии през 2007-2008 г. групата около КТБ стъпва и на телевизионния пазар. Голямата сделка е за телевизия TV7, която само няколко години по-късно ще порасне до една от най-гледаните телевизии (или поне според пипълметричната компания ГАРБ, която Василев също ще контролира). Същата ще е и основна телевизионна платформа за политическия проект на Цветан Василев – “България без цензура” с официално лице бившия журналист Николай Бареков.

Покупката е пакетна и включва както “ТВ Седем”, така и “Експрес БГ”, което издава едноименен вестник и уебсайт. Придобиването им също е в момент на трудности, тъй като медиите така и не успяват да започнат да генерират адекватни за дейността си приходи. Конкретно при TV7 има и друга причина старите й собственици да искат да я продадат, а именно че към момента на продажбата така и неуспява да се добере до лиценз за национален ефир.

Проблемът с лиценза бързо се изчиства, малко след като телевизията е придобита от групата около КТБ. Това става няколко месеца преди да изтече мандатът на Тройната коалиция, която прави последно преразпределение на телевизионния ефир и за дълги години напред предрешава кои ще са ключовите телевизионни играчи. Лично премиерът Сергей Станишев внася в парламента Закона за публичното радиоразпръскване, приет в последния момент преди края на кабинета му през май 2009 г. С промените изненадващо освен големите три национални телевизии се задължава и ТV7 да бъде включена в задължителния пакет от телевизии, които да се разпространяват цифрово.

За разлика от придобиването на вестниците, където Ирена Кръстева и Цветан Василев личат ясно, схемата за “ТВ Седем” е доста по-прикрита.

Продавач на телевизията и вестника е бившият шеф на Общинска банка Любомир Павлов. Трите медии – TV7, вестник “Експрес” и сайтът express.bg, са развити по проект на Диляна Грозданова (която е управител на телевизията до есента на 2008 ), съпруга й Любомир Павлов и брат му Юлий Павлов. Първоначално “ТВ Седем” и “Ескпрес БГ” са собственост на “Краун медиа” АД, което пък е собственост на “Краун медиа лимитид” Англия и Уелс, представлявано от Любомир Павлов. Шест месеца преди фактическото прехвърляне на телевизията и вестника се случва промяна в ръководството на “Краун медиа”. В края на ноември 2008 г. едноличният собственик на компанията решава да промени съвета на директорите. Освобождават се всички членове, включително и Диляна Грозданова, а на тяхно място се назначават изцяло нови лица, сред които Ирена Кръстева и Теодора Танева. Последната е дългогодишен управител на контролираното от Цветан Василев ТЦ-ИМЕ и именно през него след това ще текат парите за поддържане на телевизията.

Шест месеца след рокадата в управлвнието, през май 2009 г., “Краун медиа” е прехвърлена от английската офшорка на Павлов на кипърска офшорка с идентично име “Краун медиа лимитид”. Кръстева излиза от ръковдоството на българското дружество, но Танева остава.

В тази сделка Василев отрича каквото и да е участие, включително финансиране през КТБ. Казва, че е само консултант на телевизията и при последващото й прехвърляне на Alegro Capital през 2012 г. “Не финансираме сделката за покупка на тези медии. Не сме и създавали отделно дружество за покупката им. Това не е предметът на дейност на банката и информацията е абсолютно несериозна”, казва тогава Цветан Василев пред вестник „Дневник”. Събитията по-късно доказват, че това не отговаря на истината. Още повече, че и временнта парламентарна комисия от 2015 г. включва в списъка към доклада си за КТБ с дружества свързани и финансирани индиректно от нея и “Краун медиа” ЕАД.

По същото време, Кръстева придобива и “Балкан българска телевизия” (ББТ) от Петър Манджуков, която по-късно ще се окаже че е получила индиректно над 25 млн. лв. от КТБ, отново според доклада на временната парламентарна комисия.

Tака в края на управлението на “Тройната коалиция” (2009 г.) групата около КТБ вече има в ръкава си две телевизии с национален ефир, шест вестника, ключови разпространителски фирми и голяма печатница с апетитни имоти на бул. Цариградско шосе в София. Само вестниците й струват над 80 млн. лв. Остава само правилно да изтъргува влиянието, което те дават и с това да започне да печели от инвестицията си.

Групата се насочва и към онлайн медиите, като пазарува съществуващи и финансира създаването на нови проекти. Към структура започват да се прибавят и издания като econ.bg, създадено от Александър Божков и придобито от 3Бей.БГ, както и новосъздадетото inews.bg отново през 3Бей.БГ. Същото „пазаруваше” щедро журналисти с пояснениято, че има зад гърба си “приятели от Корпоративна търговска банка”.

Проектът “Бареков”

За разлика от вестниците, обаче, TV7 винаги е била в орбитата на Цветан Василев. Той поддържа телевизията финансово, а в един момент тя се превръща в основа на политическия проект – партията “България без цензура” и Николай Бареков.

Бареков напуска bTV през ноември 2009 г. и създава bnews.bg. В ръководството на медиата влиза съпругата му, а самият Бареков няма директна дръзка, тъй като акциите на издателя “Делфин нюз” са на преносител. Всички наемани журналисти по това време обаче са интервюирани от самия Бареков. С това сайтът си печели прозвището “Б като Бареков”. В последствие през 2011 г. обаче Бареков, майка му и баща му влизат директно в управлението, а той се афишира и като обственик.

Пряко замесените в управленитео на bnews.bg твърдят, че зад сайта няма голям финансов гръб. Но в същото време офисът му се помещава в топ центъра на столицата на пл. Народно събрание. Две години по-късно става ясно чий е гърбът на Бареков. През 2011 г. по време на връчването на наградите Мистър и Мисис Икономика, когато Василев бива удостоен с “Мистър Икономика”, Бареков сам го нареча свой шеф.

С напускането на bTV журналистът влиза и в продуценския бизнес през компанията “Ноу фрейм медия България”. Сред най-известните й предавания е турнето из страната “България без цензура”, направено преди парламентарните избори през 2013 г. и водено от Бареков. Парите за това турне идват от Василев и КТБ, което банкерът потвърждава в свое интервю (24:45-27:17) за bTV през 2014 г. от Виена. Преди това Бареков вече оглавява TV7, която излъчва “България без цензура”, а от там дава и почва за създаването на едноименната политическа партия. През 2014 г. Бареков става евродепутат.  

Отново Бареков е основната “бухалка” от ефира на TV7, която повлиява на резултатите от предсрочните избори през май 2013 г. Това е т. нар. афера “Костинброд”.

В деня за размисъл лично Бареков афишира от ефира на TV7 за “грандизна манипулация” с фалшиви бюлетини, намерени в печатница в Костинброд. “Скандалът” е подхванат от всички Пеевски медии в синхрон с прокуратурата. Социолозите смятат, че аферата е повлияла на гласовете за ГЕРБ и партията не успява да вземе мнозинство в новия парламент. Това доведе до служебния кабинет на “Орешарски”, подкрепен от БСП и ДПС, който пък ще направи арогантна издънка още в първите си дни на работа като назначи Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност.

Какво се случва след това вече е ясно – протести и година по-късно фалит на КТБ. Изградената медийна империя обаче не умира, а само се изражда в нов вид и без Василев на борда.

Медиите на КТБ без КТБ

Кръстева и Пеевски влизат във пълно владение над медийната империя. А това, което не могат да вземат директно, отпада от пазара. Контролът остава пълен при вестниците. Не успяват да се домогнат до телевизиите и затова моделът на TV7 просто се прекопира в “Канал 3”, където връзката става официална през 2015 г. – НБМГ на Кръстева и сина й иска и получава от КЗК разрешение да придобие контрол над дружеството собственик на телевизията. Собствеността още не е прехвърлена, но политиката на “Канал 3” ясно следва тази на останалите медий на Пеевски.

Друг пример са онлайн изданията и случилосто се с вестниците “Всеки ден” и “Уикенд”. Без да е ясен дейстивителният собственик още през 2009 г. групата добива контрол и върху сайта vsekiden.com. Той бива продаден от Мирослав Боршош (днес изпълнителен директор на НДК), като според “Капитал” тогава лично Делян Пеевски е преговарял с Боршош за покупката на онлайн портала. Но тъй като акциите на издаделя му са на преносител не е ясно кой реално стои зад vsekiden.com.

Групата “Всеки ден” после влиза в “Ню медиа груп”, която издава вестниците “Уикенд” и “Шок”.

Малко след това като излиза от “Уикенд”, Недялко Недялков основава “Пик нюз”, което издава интернет сайта pik.bg. Последният бързо набира скорост като новия инструмент на Кръстева, Пеевски и Василев (до изпадането му в немилост) в търговия с влияние, клевети и шантаж на опоненти. През 2015 г. Недялков активно работи и със Славка Бозукова по съдържанието на blitz.bg, който вече офирицално има индиректно финансиране от КТБ. И с това схемата по овладяването на гласа народен добива финално измерение – през послушни подчинени подставени лица.