На 5 май 2009 г. вестник „Политика”, който е част от медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски и финансирана от КТБ, излиза на първа страница с огромна тиква и заглавие „Нова звезда над Банкя”. Това е част от една агресивна медийна кампания, която вестниците на Пеевски водят към този момент срещу ГЕРБ и по-конкретно нейния лидер Бойко Борисов. Моментът е точно месец преди парламентарните избори през 2009, на които ГЕРБ спечели първия си мандат на управление. Като част от тази открита атака Борисов е наричан „Боко тиквата”, а статиите за него са изпълнени с епитети като „халюциниращ”, „прегладнял за власт”, „сладък сън на гладна кокошка”.
Само месец по-късно мединият обстрел срещу Борисов секва и на негово място се появяват хвалебствия за новия премиер като „Борисов договори да ни пуснат европарите” и „Вземат имането на бандитите”. Борисов от своя страна отвръща на подадената ръка, като дава първите си интервюта за медиите под влиянието на Пеевски – вестниците „Телеграф” и „Уикенд”. Палачинката се обръща буквално за една нощ и поставя началото на едно дълго и многопластово партньорство между групата около КТБ, от една страна, и държавата в лицето на новия премиер, от друга.
Стискане на ръцете
Няма официални доказателства за това, но скоро след изборите през юли 2009 г. е имало среща между вече новия премиер Бойко Борисов и Цветан Василев. За тази среща разказаха няколко наши източници, близки до събитията тогава. Разговорът се е движил около това, че двустранните нападки трябва да спрат и вместо това страните имат интерес да работят заедно през следващите години от управлението на ГЕРБ.
С тези събития започва нов етап от историята на КТБ. Ако основата на модела се поставя по времето на Тройната коалиция, то при управлението на ГЕРБ той придобива тотално господство. Банката става по-силна отвсякога. Кредитира свързани лица, докато надзираващите институции не реагират, печели влияние върху политически и държавни структури.
В мандата на ГЕРБ се случват няколко ключови неща. В среда на тежка икономическа и финансова криза, една частна структура ползва финансова и политическа подкрепа от държавата и става основен купувач на пазар, на който всички други са продавачи. Извършват се серия от придобивания на активи, които в един момент като размер надхвърлят 15% от БВП на страната. Групата става собственик на “Булгартабак”, БТК, “Техномаркет”, “Русенска кобаростроителница”, “Рубин”, завод за стъкло в Сърбия, “Гипс”, “Дунарит” и множествро други фирми от военната индустрия, недвижими имоти и по-малки предприятия и активи. Всички те са придобити с кредитни средства от КТБ, в нарушение на банковата регулация кредитната експозиция към един клиент или свързани с него субекти да не надвишава 25% от капитала на финансиращата институция. В резултат по времето на ГЕРБ банката се утроява и от 2 млрд. лв. активите й достига 6 млрд. лв.
В този период групата продължава да изкупува медии: вестници, сайтове, най-голямата метрична агенция, развива ТВ7. Също така консолидира фирмите за разпространение, обединени по-късно в проекта “Лафка”. Допуснат е пълен монопол в дигиталното разпръскване на радио и телевизионен сигнал. Пак по това време групата изгражда мрежа от контакти, които й осигуряват ключово влияние върху съдебната система. Основната роля в последното има депутатът от ДПС Делян Пеевски.
В интервю, което Цветан Василев даде пред Люба Кулезич през есента на 2015 г., той нарича Пеевски „необходимото зло”, което е компенсирало неодостатъците на изградената от него система. ”Пеевски имаше активна роля при избора на Цацаров за главен прокурор. Първоначалният вариант на Пеевски за главен прокурор беше Бойко Найденов. След това беше намерено компромисното решение с другия силен лагер и беше решено господин Цацаров да бъде главен прокурор. Затова очевидно Цацаров им се отблагодарява сега”
В началото на мандата на ГЕРБ става публично известно, че наследените от Тройната коалиция държавни пари в КТБ са 35% (421 млн. лв.) от общите депозити на държавните дружества. През пролетта на 2010 г. (вече при ГЕРБ) сумата като абсолютна стойност намалява на 408 млн. лв., но расте като процент от свободните държавни средства (вече 48%). Въпреки обещанията и опитите за диверсификация, четиригодишното управление на кабинета Борисов не променя тази тенденция. Когато служебният премиер Марин Райков смени Борисов, стана ясно, че вече 51% от държавните депозити са концентрирани в „една банка”.
Тезата на Василев
Самият Цветан Василев не приема тезата, че банката расте на гърба и благодарение на държавните средства. В интервюто си пред Кулезич той заявява: „Аз продължавам да твърдя, че КТБ беше сред най-виталните банки, просто защото Корпоративна банка имаше контрол върху работещ, активен бизнес. Ние не сме били спестовни банки и кредитори на недвижими имоти… Нашият модел на банка просто беше различен. Нашият модел беше да влизаме в бизнес, да преструктурираме и продаваме този бизнес. Всичко това резултира в значително по-малък процент на управленско-адимистративните разходи, което ни дава едно предимство”.
„Това са проекти, които са минали с активното мое участие, хората, които са ангажирани с тези проекти, ми вярват. Те са тръгнали да ги правят заради мен или пък аз, с колегите от банката, сме им повярвали, за да ги подкрепим. Говоря за много, много проекти, в които банката е била представена, чрез някои от така наречените кухи фирми, но това е било с цел да се създаде наистина банкируем проект”.
По-рано – през март 2015 г. – Василев дава друго интервю, в което излага тезата си за политиката на банката по кредитиране и придобиване на активи. “Банката контролираше чрез свои SPV-та (special purpose vehicles) бизнес, чиято оценка надхвърля 2 млрд. евро. Точно тези 4 млрд. лева, които някои твърдят, че се губят. От истерията през изминалата седмица аз виждам, че някои хора започнаха да говорят това, което повтарям от месеци – че в банката наистина има много активи, които естествено са финансирани от банката, но моята практика винаги е била аз да не извличам дивидент от тях”, казва Василев.
Само че точно това изказване потвърждава един от най-големите проблеми в политиката на управление на КТБ, а именно, съзнателното неспазване на фундаменталните норми в Закона за кредитните институции, че банките в България не могат да формират експозиция към една група лица за повече от 25% от собствения си капитал. Целта на това ограничение е да се избегне концентрация на риска. За КТБ преди затварянето й официално, числото, което не трябваше да се прекрачва, беше под 100 млн. евро, а реално този лимит е бил надвишаван в пъти.
Държавата КТБ