Гипс АД

Гипс АД е приватизирано през 2015 г., като впоследствие преминава под контрола на КТБ и се превръща в един от големите длъжници.

ЕИК

815121745

Две оферти за Гипс – Кошава
Кредити от КТБ тежат на “Гипс” – Кошава

Кредити, получени към края на 2013:

51 001 044 лв.

Кредити при затварянето на банката (20.06.2014 г.):

48 409 965 лв.

Кредити към 30.09.2014:

49.6 млн. лева (според доклада на Временната комисия, главници)
60.809 млн. лева (според решението на КОНПИ, което се позовава на СГП)

Кредити към 31.12.2015:

34.673 млн. лева (отчет)

Непогасени задължения към 16.2.2017 г. по данни на КТБ (н):

2 074 076 лв. и 22 845 216 евро (46 755 434.81 лв.)

“Гипс Инвест”, “Гипс Трейд”, “Ареском”, “ТЦ-ИМЕ” АД, ИПС АД

Цесии:

Не

Прихващания:

15 023 хил. лв. (6.4 млн. евро, 4.9 млн. евро и 166 хил. щ.д.)

“Гипс” е открито в края на 1965 г., като добива суровина за производство от находището на гипс край село Кошава. Заводът произвежда суров гипс за строителството, за ортопедията, тебешири, гипсово лепило и шпакловка. Дружеството се контролира от “Гипс Инвест” (99.52%), което през 2005 г. купи мажоритарния пакет от бившето държавно предприятие от АП при цена от 2.755 млн. лева. По време на приватизацията “Гипс Инвест” е собственост на “Хан Аспарух” – Исперих, което по онова време е с акционери “Практика и комфорт”, “ЕСМ холдинг лимитед”, “Естимон инвестмънтс лимитед”, “Рослин партнърс България”.

В периода, през който дружеството е клиент на банката, “Гипс инвест” е 50% собственост на “Ареском”, 26% на “Асетс мениджмънт” и 24% на “Касторама”. “Ареском” по това време е собственост на Александър Темелакиев Радев, който е свързан с други компании, основно по линия на “ТЦ-ИМЕ”.

Предприятието в Кошава е заложено като цяло пред “Индустриални инвестиции”, новоучредена компания, управлявана от Веселин Бушев. Според твърденията на Цветан Василев той действа заедно с Бисер Лазов, който реално контролира “Гипс”.

“Индустриални инвестиции” става кредитор на “Гипс”, прихващайки вземания от КТБ, придобити чрез поредица цесии от ноември 2014 г. с 3Бей.БГ АД, “Агромах Холидей” и др. Стойността на този залог на предприятието е 14.6 млн. лева., а датата – 3 юни 2015 г. (Виж Бележки към финансовия отчет).

На 19 април 2016 г. СГС е обявил за недействителни ипотеки и особен залог в полза на “Индустриални инвестиции” за обезпечаване на задължения, произтичащ от споразумение от 11.11.2014 г. Решението е обжалвано пред САС, но към март 2017 г. съдът не се е произнесъл по жалбата.

Има предхождащ залог на КТБ за 8 млн. лева, подновен на 04.02.2015 г., като е заявено вписване на нов залог

На 21 май 2015 г. КТБ е поискала несъстоятелност на “Гипс” АД, но производството върви бавно.

В анализ, публикуван през февруари 2017 г., синдиците на КТБ дават друга интерпретация, като подчертават, че Бушев е бил близък до Цветан Василев преди несъстоятелността на банката: “На 29.04.2015 г. между „Гипс“ АД и „Индустриални Инвестиции“ АД е сключен нов нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване вземания на „Индустриални инвестиции“ АД към „Гипс“ АД, като ипотеката е учредена върху 2 недвижими имоти, собственост на „Гипс“ АД;
След учредяване на описаните по-горе ипотеки, в Търговския регистър е вписан особен залог върху търговското предприятие на „Гипс“ АД отново в полза на „Индустриални Инвестиции“ АД, учреден за обезпечаване вземания на „Индустриални Инвестиции“ АД към „Гипс“ АД в размер на 14,6 млн. лева по цесии на вземания по банкови сметки в КТБ АД (н).
И трите сключени от „Гипс“ АД сделки засягат интересите на КТБ АД (н) като основен кредитор, чийто вземания са възникнали преди вземанията, предмет на обезпечаване с ипотеките, тъй като на практика поставят „Индустриални Инвестиции“ АД в положението на непривилегирован кредитор, което води до невъзможност КТБ АД (н) да се удовлетвори за вземанията си.”

Дружеството има осем непогасени кредита, като към 30.09.2014 г. има отпуснати и непогасени заеми от банката общо в размер на 60 809 хил.лева. Според изпълнителния му директор (виж Свързани материали) само един от заемите е свързан с дейността, а за останалите то е било използвано като пощенска кутия. Според доклада на Временната парламентарна комисия, който ползва одиторските доклади, кредитите се използат основно с инвестиционна цел.

Според решението на КОНПИ обаче, заем в размер на 9.5 млн. лв. е получен от “Гипс” АД на 16.11.2006 г. и насочен към “Кемира”, откъдето средствата постъпват в “Критие”, “Вивес” и др. На 20.12.2011 г. “Гипс” AД усвоява друг кредит от KTБ АД в размер на 10 млн. евро. На същата дата “Гипс” AД ги превежда изцяло на “Интегрирани пътни системи” АД (ИПС AД) по договор. Пак на същата дата ИПС AД предоставя 9 000 000 евро от тях на “ТЦ-ИМЕ” АД под формата на заем. По този начин се закрива сключена по-рано репо сделка – през септември “ТЦ-ИМЕ” АД взема на заем ДЦК от КТБ, които използва за финансиране на EFV, а през декември с получени от “Гипс” и “Киа Моторс” средства закупува отново ДЦК, за да ги върне на КТБ. По подобен начин през януари 2013 г. “Гипс” осигурява ресурс на “ТЦ-ИМЕ” в размер на 9.5 млн. евро за приключване на друга репо сделка.

Заключението в доклада на Временната парламентарна комисия е, че при тези нива на продажби и рентабилност стойността на предприятието изглежда в малка част (напр. 20%) от стойността на заемите.

Според тримесечния отчет на “Гипс” АД за първото тримесечие на 2016 г. сумата на баланса е 73.2 млн. лева, а задълженията – 69.8 млн. лева, в това число задължения към банки – 34.5 млн. лева, цесии – 14.1 млн. лева, облигационен заем – 9.8 млн. лева, лихви – 8.3 млн. лв.

Отделно от това има и задължения по облигационна емисия в размер на 5 млн. евро. През 2015 г. на общо събрание, на което е присъствал само един облигационер – “Индустриални инвестиции”, притежаващ 0.04%, е гласувано намаляване на лихвите по облигационната емисия от 8 на 3%. Облигациите се търгуват на БФБ-София.

Залог на търговското предприятие; Минен комбайн, оценен на 1.5 млн. евро, който обаче е придобит от офшорна компания