„Държавен захват“ е нашият превод на вече установения в литературата по политология и икономика английски термин “state capture”. На български той често може да се срещне като „овладяване на държавата“, „пленяване на държавата“, „прихващане на държавата“. Всеки от тези възможни преводи има своите аргументи „за“ и „против“.
Нашият избор пада върху нова дума със сравнително ясно интуитивно значение на български. Причината е, че останалите думи имат свои всекидневни значения и употреби, които могат да доведат до размиване на конкретния смисъл на фразата като аналитичен, академичен тип термин.
Значението на термина „държавен захват“ в смисъла, в който той ще бъде употребяван тук, е упражняване на решително влияние от страна на частни интереси върху държавно-политическия процес на формиране на политики, правила и регулации, който води до силно изкривяване на обществената (политическа, медийна, икономическа) среда в полза на тези интереси и в ущърб на интересите на останалите участници в обществения живот.
Решително влияние в случая означава, че съответният частен интерес действително успява да си осигури фактическа, на терен, привилегирована позиция спрямо потенциалните си конкуренти, която му позволява да извлича икономически или други монополни свръхпечалби по незаслужен начин. Незаслужен е, защото монополните свръхпечалби не отразяват създадена и ценена от останалите хора в обществото стойност, а отразяват факта, че съответният частен интерес е успял да изключи чрез силата на държавната принуда свои конкуренти от състезанието в съответната сфера на обществения живот. Това елиминиране на конкуренцията чрез държавни механизми дава възможност на съответния частен интерес да извлича монополни свръхпечалби не защото е по-добър в задоволяването на съответни човешки нужди, а защото е успял да се постави в привилегирована, защитавана от държавата, позиция.
Държавният захват е форма на корупция, доколкото корупцията е недобросъвестно използване на публичен ресурс с цел лична/частна облага. Но той е и различен от други, по-традиционно известни форми на корупция, като например административната (при която хора на държавен пост получават подкуп, за да доставят иначе нормални услуги, или за да си затворят очите за нарушаване на правилата) или икономическата (при която фирми или граждани плащат подкупи, за да печелят поръчки или да продават на държавата на завишени цени). Тази форма на корупция е особена с това, че в много голям брой от случаите формално законът се следва изцяло – правилата не се нарушават, но държавният механизъм за създаване на правила е хванат от частен интерес и командван от него в посока самите правила да станат такива, че този частен интерес законно да печели за сметка на интересите на останалите.
Един от важните въпроси при изследване на явлението е дали това захващане става чрез подкупи, чрез бартер на услуги, чрез подставени лица в прикрит конфликт на интереси, чрез приятелства, връзки, натиск, заплахи, или по някакъв друг начин. Тук от голямо значение е да не се забравя, че границата между нелегитимното (захват на държавата) и легитимното преследване на собствения интерес в състезание с интересите на другите, например чрез открито и регламентирано лобиране за определени правила, политики и регулации, е изключително тънка, но много важна.
Държавата КТБ