Това е периодът от историята на КТБ, за който най-малко се знае. До 2004-2005 г. банката е сравнително малка, незабележима и с нищо не показва, че десет години по-късно ще фалира и ще повлече след себе си милиарди левове. Още повече, че най-новата българска история наскоро е преживяла вече една разрушителна банкова криза и сред обществото се налага усещането, че уроците от това би трябвало да са научени.
И все пак е от важно значение да се изследва началният период от историята на банката, наречен тук условно „Предистория”. В генезиса на КТБ се крият и някои от отговорите на въпросите защо и как се стигна до фалита й.
Предисторията на КТБ трябва да се проследи в два аспекта. Единият е свързан с конкретните събития около създаването й и по-конкретно – около нейната приватизация. Другият аспект поставя банката в контекста на цялата политическа и икономическа среда в България в края на 90-те и след 2000 г. И двете формират бъдещото й развитие.

Приватизация и отворени въпроси

Корпоративна банка е създадена като смесено дружество на Българската външнотърговска банка (сегашната Unicredit Bulbank) и Внешэкономбанк (Банката за външноикономическа дейност на СССР, днес VTB), а през 2000 г. е продадена на частни инвеститори.
Още тогава преминаването на банката в частни ръце изглежда съмнително. Вместо да бъде продадена на голям инвеститор с ясно минало и намерения за бъдещето й, новите собственици на КТБ са десет офшорни дружества, всяко от които взима под 10% от акциите й. По този начин се заобикаля законовата норма за задължителна проверка на купувача.
Все пак Банков надзор на БНБ, ръководен по това време от Емилия Миланова, започва инспекция и събиране на информация за бъдещите купувачи. Няколко дни по-късно проверката приключва без успех – за новите кандидат-собственици не може да бъде събрана информация. Въпреки това, продажбата се случва и нито един регулаторен орган не се опитва да я спре. Малко по малко през следващите месеци и години се прави смяна на акционерите и собствеността преминава във фирми, свързани с банкера Цветан Василев.
Приватизацията на КТБ се случва по времето на управлението на Иван Костов.
Случайно или не, както стана ясно около фалита на КТБ и събитията, последвали след това, Иван Костов е бил важен партньор на финансовата институция. Първо, той и семейството му са имали в КТБ депозити за над 1 млн. лв. Второ, бившият премиер и дъщеря му са получавали хонорари за различни консултантски услуги от банката. И трето, след фалита на КТБ, Костов беше сред най-ревностните защитници на идеята за спасяването на банката (и логично на вложенията му в нея).

На фона на всичко останало

Погледнато в по-широк контекст, КТБ е част от една цялостна картина на преход, в който България се намира в края на 90-те години.
Образно казано КТБ е част от втората вълна конгломерати, които обединяват индустриални активи, политическо влияние, контрол над регулатори и медии. Преходът между първата и втората вълна идва с фалита на Първа частна банка през 1996 г., който повлича след себе си близо половината от банковата система в България. Това от своя страна води до криза и смяна на икономическите и политическите елити. През същата година е създадена коалицията Обединени демократични сили, в която влизат СДС, Народен съюз и ДПС. Година по-късно ДПС напуска коалицията, която от своя страна излъчва министър-председателя Иван Костов.
КТБ попада и в друг важен исторически контекст. Първите години от развитието на банката съвпадат с последните години от империята на „Мултигруп”. С убийството на Илия Павлов през 2003 г. идва и разпадането на още един конгломерат, който освобождава след себе си редица бизнеси и ресурс. Отново случайно или не, едни и същи лица се появяват както около историята на „Мултигруп”, така и след това при КТБ. Обществена тайна е, че почетният лидер на ДПС Ахмед Доган има въздействие и над едната, и над другата структура. Дълго време КТБ е смятана за банката на ДПС, най-малкото заради близостта на депутата от ДПС Делян Пеевски с нея. Има редица снимки, които показват пък доверие в отношенията между Пеевски и убития Илия Павлов. Десет години, след залеза на „Мултигруп”, историята се повтори отново с КТБ. Само че този път мащабите и ефектите са дори по-големи.
От тази гледна точка сюжетът „КТБ” не е прецедент за България. Винаги е имало политическа корупция и създаване на икономически групировки с политическа протекция, но никога не е имало една, която контролира всички власти.
За този период от историята на КТБ се знае малко. Липсват много части от пъзела, който да разкрие цялата картина около генезиса и създаването на банката. Амбицията ни е през следващите месеци да потърсим и разплетем мрежата от контакти, взаимоотношения и зависимости, свързани с генезиса на КТБ.

Реакция:

“Нямате никакви основания да поставяте моята снимка при генезиса на КТБ. Банката е продадена със съгласието на руския участник от управителя на Булбанк Чавдар Кънчев като частна (а не публична държавна) собственост с държавно участие. Т.е. към продажбата ѝ нямам никакво отношение.
Банката не е продадена на Цветан Василев, а на други лица, които са се афиширали многократно в медиите и, които впоследствие са отстранени от управлението ѝ.”

Иван Костов
Министър-председател 1997-2001
Председател на “Лаборатория управление на рисковете”