Изграждането на империята около КТБ се случва парче по парче по времето на три правителства. Зародишът е при Тройната коалиция (2005-2009), апогеят – при първия кабинет на Бойко Борисов (2009-2013), а кулминацията е при краткото, но изпълнено с драматични събития управление на кабинета Орешарски (2013-2014).

За период от 15 години под контрола на КТБ и основния й акционер Цветан Василев, и с партньорското участие на депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева се създава конгломерат, който в кулминацията си контролира активи за над 12 млрд. лв. Това се равнява на една трета от икономиката на България към момента на затваряне на банката през лятото на 2014 г.

Прохождането

Първите млаки, но решителни стъпки в придобиването на активи КТБ прави по времето на кабинета Станишев. Повечето изкупувания в този период са в областта на военната промишленост, различни типове производство и най-вече в сферата на медиите и комуникациите. По това време банката вече е привлякла и част от парите на държавни компании, депозирани в нея. Това отчасти й дава евтин ресурс за придобивания, но говори и за политически комфорт още в първите години след приватизацията й.

Едно от първите ключови придобивания на КТБ и по-точно на Цветан Василев е на оръжейния завод “Дунарит” през 2005 г. Срещу 2 млн. лв. “Дивал 59” ЕООД, което още тогава е директно свързано с Цветан Василев, купува завода от Агеницята за приватизация. Дружеството “Дивал 59” е сред големите кредитополучатели на КТБ, което преди затварянето на банката има експозиция от близо 50 млн. лв. То е сред инструментите й за “насочване” на пари към oпределени фирми, свръзани с банката.

През 2015 г. “Дунарит” беше един от активите, които Цветан Василев се опита да “спаси” чрез странната сделка с подставеното лице Пиер Луеврие и компанията LIC33.

Сделката е и типичен пример за т. нар. специални дружества на КТБ за инвестиции в атрактивни активи. В обяснението на подобни сделки Цветан Василев казва, че придобивания като това са инвестиция на банката. На практика обаче реалният им собственик е не банката, а самият Василев. Движението на парите изглежда така: клиентите на банката си оставят парите под формата на депозити в нея. С тях банката кредитира дружества, свързани със собсвеника й. От законова гледна точка това е сериозно нарушение, тъй като една финансова институция няма правото да има експозиция към едно или свързани с него субекти в размер на повече от 25% от капитала й. В случая на КТБ това ограничение е надвишено над 20 пъти при затварянето на банката и на база на информацията за свързаността на компаниите-кредитополучатели от парламентарната комисия за разследване на казуса с банката. Пред този факт години наред регулаторът в лицето на БНБ не реагира. 

По същата схема през 2005 г. дружество с пари от КТБ приватизира и завода за добив и производство на гипс – “Гипс” АД, във видинското село Кошава.

Ключовите сделки по времето на кабинета Станишев обаче са в областта на медиите и комуникациите. Изкупуването на вестници – един по един, започва през 2007 г. с придобиването на изданията на Петьо Блъсков – “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”, и завършват с подчиняванията на “Труд” и “24 часа” през 2012 г. През 2008 г. и 2009 г. към пакета влизат още редица вестници като “Експрес”, “Уикенд” и други, ключови разпространителски фирми, както и телевизиите TV7 и Балкан българска телевизия. Към медиите по времето на Станишев, Цветан Василев и групата около КТБ взимат с подкрепата на държавния антимонополов регулатор всички антени за разпространение на радио и тв-сигнал в България на НУРТС и получават цифровизацията на радио и телевизионния ефир.

В края на кабинета “Станишев” КТБ вече финансира, а Василев/Кръстева/Пеевски контролират активи за над 600 млн. лв.

Кулминацията

Групата обаче истински се развихря по времето на първия кабинет на Бойко Борисов. Тогава реално КТБ и възползвалите се от банката взимат контрол над активи за милиарди в различни сектори: телекомуникациите, търговията с горива, с техника, автомобилостроенето (миноритарен дял), недвижимите имоти и, разбира се, производството и търговията с цигари.

Най-голямата сделка в този период е за БТК, която в този момент има проблеми с обслужването на задълженията си. Но ако при БТК ролята на държавата може да се определи като второстепенна, то за много от останалите сделки държавата изиграва ключова роля.

Най-фрапиращ е случаят с приватизацията на “Булгартабак холдинг” – набързо и без много шум. След повече от 10 годишна политическа битка “да не се приватизира “Булгартабак”, държавата продава холдинга за 110.1 млн. евро на новоучредено дружество без история и без яснота кой всъщност седи зад номиналния собственик VTB Invest.

И днес около приватизацията на “Булгартабак” има редица важни въпроси, на които все още няма отговор като това каква е ролята на Цветан Василев, Делян Пеевски и групата около КТБ в продажбата на холдинга; как те получават контрол над холдинга, както мениджмънтът на “Булгартабак” индиректно призна през юни 2014 г. Най-странното е, че временната парламентарна комисия (при кабинета на Борисов 2), натоварена уж със задачата да изследва източването на КТБ, по никакъв начин не споменава парите, които “Булгартабак” е получавал от КТБ. Същото важи и за търговеца “Табак маркет” (Lafka), който компанията разви междувременно.

Допреди конфликта между Цветан Василев и Делян Пеевски обаче КТБ е основна финансираща институция за “Булгартабак” след приватизацията му. Почти 100% от банковите гаранции на холдинга са издавани от КТБ, видно от отчетите на самата цигарена компания. “Табак маркет” също е бил кредитополучател. А реално, веригата Lafka успя да се развие така скоростно из страната благодарение на контрола на ГЕРБ в общинските съвети, които набързо гласуваха павилионите за вестници и цигари да бъдат отдадени на компанията.

Отново при Борисов, КТБ взима под контрол още “Петрол” и “Техномаркет”, като и в двата случая обаче става въпрос за осигуряване на пари за изплащане на огромните дългове на команиите. Те са класически пример за дълг срещу собственост, като парите естественo идват от КТБ.

В случая с “Петрол” дори се стига до странни обстоятелства, при които част от ощетените предишни собственици говорят за фалшификация на подписи, джира на акции и подобни криминални изпълнения, оплакванията за което обаче не водят до реални действания от страна на съдебната система.

Без конкуренция

В края на кабинета Борисов 1 групата около КТБ вече е толкова голяма, че размерът на активите, които контролира, достига близо една трета от БВП на България – над 10 млрд. Тя продължава да расте и при следващото правителство – това на Орешарски, за което дори се твърди, че е съставено след личната намеса на Пеевски и Василев.

При този кабинет групата набира скорост в изграждането на инфраструктурни проекти чрез компанията “Интегрирани пътни системи” и “Водстрой 98”. Освен това усилено се заговаря, че ще движи и евентуалното изпълнение на българската част от “Южен поток”.

Така в рамките на три правителства с доминантното влияние на ГЕРБ, ДСП и БСП и ключови политически фигури като Бойко Борисов, Сергей Станишев и Ахмед Доган, КТБ се превръща в икономически Франкенщайн, по-голям и по-ефективен дори от предишния такъв на 90-те години – “Мултигруп”.